Убийството на Фортаун отне невинността на европейските политици

Вчерашното покушение срещу Пим Фортаун, оглавяващ крайнодясното движение срещу имиграцията, е шокиращо събитие, което излиза извън пределите на Холандия. То неизбежно ще внесе хаос в кампанията преди изборите, които предстоят след девет дни. Ще свърже насилието, което досега витаеше някъде извън очертанията на дясната политика, с грозния расов конфликт и деликатната тема за имиграцията. И ще накара да изтръпнат всички европейски политици, които вече ще знаят, че в никой град и никоя страна не може да се води политическа кампания по стария модел на неофициалност и доверие. Както заяви лидерът на управляващата Партия на труда Ад Мелкерт, "холандската демокрация загуби своята невинност".

Убийството е още по-стряскащо и затова, защото стана в толкова толерантна, цивилизована и разумна страна като Холандия. Пим Фортаун бе странна и неконвенционална фигура, отправяща предизвикателство към много от дълбоко вкоренените възгледи и устои на холандците. Но в много отношения той бе и продукт на своето общество: богат, самоуверен, не криещ своята хомосексуалност, излагащ възгледите си настъпателно, но по привлекателен, макар и смущаващ начин.

Никой не би могъл да твърди, че не беше демократ въпреки враждебността му към имигрантите, особено мюсюлманите. Той не бе като скандалния Жан-Мари льо Пен, чието поведение на булдог буди атавистични страхове. Фортаун твърдеше, че не обича имигрантите, защото самите те са нетолерантни, а той иска да съхрани традиционната холандска търпимост. Никога не бе предлагал многобройното етническо малцинство да бъдат върнато в местата, откъдето е дошло - той искаше да спре нови притоци, така че да може да интегрира онези, които вече са в страната.

Въпреки всичко за много от холандците неговите възгледи бяха шокиращи, неприемливи и представляваха тревожно предизвикателство към собствените им виждания за това как една малка и гъсто населена държава може да функционира в условия на хармония и взаимна търпимост. Неговата внезапна поява на политическата сцена стана в момент, когато десницата започна да завоюва позиции из целия континент, и той неизбежно бе смятан за част от това явление. Няма свидетелства да е бил антисемитски настроен, шовинист, противник на идеята за държава на благосъстоянието или да е имал някоя от другите идеи, характерни за европейската десница. Но той бе очернян по аналогия с тях.

Убийството на човек рядко може да убие и идея: Пим Фортаун сега ще стане мъченик в очите на онези, които споделяха тревогата му от продължаване на имиграцията във вече пренаселената страна. Контраобвиненията, гневът и търсенето на жертвени овни ще усилят и без това изострения тон на тази предизборна кампания, която вече пострада от внезапната оставка миналия месец на цялото правителство заради един официален доклад за Сребреница. Смъртта на Фортаун ще превърне имиграцията и холандската идентичност във взривоопасен въпрос през оставащите дни от кампанията.

За Европа не се смята, че е залята от оръжие. Но все по-честата употреба на огнестрелно оръжие в сблъсъци на банди и в обири и убийствата напоследък предизвикват все по-големи опасения, че насилието се превръща във всекидневно явление. Убийството на политик в разгара на предизборната кампания ще събуди разбираема паника; най-малкото то ще наложи незабавно преразглеждане на сигурността на политиците, тяхното контактуване с електората и достъпа до тях. Това неизбежно ще ги изолира още повече от гласоподавателите, които се оплакват, че политиците не разбират грижите на повечето хора особено по проблеми като имиграцията.

Пим Фортайн се опитваше макар и по безцеремонен и провокативен начин да даде гласност на тези тревоги. Неговите убийци убиха и холандската толерантност, непринуденост и цивилизован диалог. Те хвърлиха сянка върху цяла Европа.