Убийството в Белград лиши САЩ от могъщ съюзник

Убийството на министър-председателя на Сърбия, реформатора Зоран Джинджич, премахна най-влиятелния политически съюзник на САЩ в балканската република и извади на показ недовършения характер на революцията, която отстрани от власт югославския президент Слободан Милошевич.

50-годишният Джинджич бе рядкост за Балканите - амбициозен прагматик, който се изтръгна от плена на политическата идеология и избра гъвкав стил на сключване на сделки. Тъкмо благодарение на този стил той успя да се издигне на власт след многократни неуспехи.

Той се стремеше да интегрира Сърбия към Запада след изолацията ѝ по време на етническите войни през 90-те години.

Готовността му да се огъва под натиск, доказана с екстрадирането на Милошевич през 2001 година, за да бъде изправен пред трибунала в Хага, го превърна във фаворит на администрациите и на Буш, и на Клинтън.

В същото време, тя пося страх и омраза сред бившите комунисти и политически свързаните с тях престъпници, запазващи влиянието си в Белград.

Той бе убит три седмици, след като предполагаем гангстер се опита да засече с камион кортежа му и около шест месеца, след като в регионални медии се появиха лъжливи съобщения за убийството му - вероятно като предупреждение. Един политически лидер трябва да приеме, че го мразят, това е присъщо на политиката, бе казал Джинджич преди три години, малко преди да поведе коалиция от 17 опозиционни партии към трудна победа на президентските избори, които сложиха край на политическата кариера на Милошевич. В момента на убийството Джинджич бе на върха на собствената си кариера, след като помогна да бъде отстранен, поне временно, кръвният му враг Воислав Кощуница - националистът, който стана президент на Югославия след Милошевич.

Кощуница е по-популярна личност, но остана без работа, понеже Джинджич организира бойкот на изборите, на които Кощуница бе кандидат за президент на Сърбия.

Убийството означава, че вероятно ще се ускори свикването на нови избори, отваряйки широко пътя за Кощуница и за други да кандидатстват за премиерския пост.

Кощуница заяви, че "убийството показва колко кратък път сме извървели в усилията ни да постигнем истинска демокрация в нашето общество".

Джинджич направляваше най-успешната промяна в ерата след Милошевич - приемането на закони и наредби от западен тип, целящи да съживят икономиката след десетилетие на стагнация под управлението на комунистическата бюрокрация. Той също така съдейства за съдебно преследване на политически приближени на Милошевич за корупция и дори позволи деликатния процес срещу бивши полицаи, замесени в покушението срещу Вук Драшкович през 1999 година.

В същото време Джинджич често отстъпваше под вътрешен натиск, навличайки си гнева на Вашингтон. Той допусна да се проточат разследванията на някои престъпления от времето на Милошевич, включително масовите убийства в Косово по време на войната срещу етническите албански партизани през 1999 година. Местни активисти-правозащитници обвиниха за протакането служители, които Джинджич оставил на постовете им от онова време като награда, задето отказали да потушат уличните протести, довели го на власт през 2000 година.

Джинджич ядоса Вашингтон и като не взе спешни мерки срещу сръбския оръжеен износ за Ирак - важен източник на чужда валута за почти фалиралата република до миналата година. А през последните седмици бе скастрен от Държавния депаратмент, задето настояваше за бързото връщане на сръбските войски в Косово, което сега е под контрола на ООН.

Тази позиция очевидно целеше да укрепи позициите му сред сръбските националисти.

Джинджич бе известен с макиавелистските си маневри и готовността да сключва и да разваля съюзи според непосредстевените си нужди. Това му пречеше да повиши обществения си рейтинг. То му създаде и много други врагове освен човека, който според властите е свързан с убийството - Милорад Лукович, бивш полицай, замесен и в безчинствата в Косово и в организираната престъпност.

Сред враговете му е и Ратко Младич, босненският сръбски командир, който беше в Сребреница по време на клането през 1995 година. Младич продължава да се радва на голяма обществена подкрепа в Сърбия и се говори, че го пазят части, свързани с армията.

Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън нарече убийството на Джинджич отчаян акт на крайни екстремисти, които искат завръщане към авторитаризма на Милошевич.

Джинджич е играл разнообразни роли в Сърбия през годините - сладкодумен философ с немско възпитание, политически дисидент, богат бизнесмен, чиито пари извират от подозрителни сделки, а накрая - премиер-реформатор, който се наслаждаваше да се вози на луксозни коли. През 1989 година Джинджич и Кощуница основават заедно опозиционната Демократическа партия на Сърбия, но Кощуница я изоставя през 1992 година, възмутен от склонността на Джинджич към сделки с режима на Милошевич. Джинджич е избран за първия некомунистически кмет на Белград през 1997 година, но се задържа само кратко на поста, преди да бъде свален от съперниците му от опозицията. През 2000 година правителството на САЩ успява да го принуди да се оттегли като президентски кандидат и да даде път на Кощуница, който нямаше никакво взимане-даване с Милошевич и имаше репутация на недосегаем за корупция. Но когато Милошевич бе свален, именно Джинджич бе този, който взе поста с по-голямата власт - премиер на Сърбия, докато за Кощуница остана президентството на Югославия - едно политическо тяло, което скоро щеше да престане да съществува.

По БТА