Учени: Климатичните промени не са зависими от слънчевата активност

Учени откриха нови убедителни доказателства, които показват, че съвременните климатични промени не са причинени от промени в слънчевата активност, предаде ББС.

Новото проучване е в противоречие с предпочитаната теория, според която промени в космическите лъчи, идващи на Земята, определят облачността и температурите. Тя е базирана на идеята, че измененията в слънчевата активност влияят върху интензивността на космическите лъчения.

Учени от Ланкастър Юнивърсити (Lancaster University) обаче доказват, че през последните 20 години няма такава съществена връзка. Британският екип е използвал три различни начина в издирването на такава корелация и не е открил никаква.

Това е последното доказателство, което поставя под съмнение теорията за космическите лъчи, развита от датския учен Хенрик Свенсмарк от Датския национален космически център (DNSC).

"Започнахме тази игра заради разработката на Свенсмарк", каза Тери Слоун от Ланкастър Юнивърсити.

"Ако той е прав, тогава ние сме на грешен път, като предприемаме тези скъпоструващи мерки за ограничаване на въглеродните емисии; ако той е прав, ние можем да продължим с въглеродните емисии както досега."

Космическите лъчи се отклоняват от Земята от нейното магнитно поле и чрез слънчевия вятър – потоци електрически заредени частици, идващи от Слънцето.

Хипотезата на Свенсмарк е, че когато слънчевият вятър е слаб, до Земята проникват повече космически лъчи. Така в атмосферата се образуват повече заредени частици, което, от своя страна, води до образуване на повече облаци и захлаждане на климата. Планетата се затопля, когато слънчевият поток е силен.

Екипът на проф. Слоун изследва връзката между тези явления, като търси периоди във времето и места на Земята, за които има документиран приток на слабо или силно космическо лъчение, като разглежда дали това влияе на облачността в тези зони или в тези времеви периоди.

Понякога Слънцето изхвърля огромна "експлозия" от заредени частици. Ние искахме да видим дали облачната покривка нараства след такава тези изблици на лъчения от Слънцето, но не видяхме нищо, казва Слоун пред ББС.

В хода на един от естествените 11-годишни слънчеви цикли, е имало слаба корелация между интензитета на космическите лъчи и облачната покривка – но измененията в космическите лъчения могат до голяма степен да обяснят само една четвърт от промените в облачността. При следващия цикъл не е била открита никаква корелация.

Разработката е важна, защото поставя горна граница на ефекта космически лъчи – облачност, коментира д-р Джилс Харисън от Ридинг Юнивърсити, водещ изследовател в областта на физиката на облаците.

Неговото собствено изследване, което е проведено само за територията на Великобритания, също стига до заключение, че космическите лъчи имат много малък принос за формирането на облачността.

Хипотезата на Свенсмарк бе атакувана през последните месеци и от Майк Локууд от британската Rutherford-Appleton Laboratory. Неговата разработка показват, че през последните 20 години слънчевата активност бавно намалява, което би трябвало да доведе до спадане на глобалните температури, ако тази теория е вярна.

Международната група по климатичните промени (IPCC) миналата година стигна до извода, че откакто температурите за започнали бързо да се покачват през 1970-те години, приносът на газовите емисии, произвеждани от хората, надвишават тези, предизвикани от слънчевата активност в съотношение от около 13 към едно.

Тери Слоун заяви, че посланието, което се формира от неговото изследване, е просто: "По-добре е да се опитаме да ограничим въглеродните емисии".