Учени: Нивото на океана се повишава катастрофално

Към края на века заради топенето на ледовете в Гренландия и Антарктида в зоната на постоянен риск от наводнение ще живеят 600 милиона души или около 10 % от населението на Земята. Нивото на океана ще се повиши средно поне с 1 метър, а на места – и значително повече. До този извод стигнаха изследователите на промените в климата, събрали се на провеждащата се в Копенхаген международна научна конференция. Тя предхожда с девет месеца, предстоящата също в столицата на Дания международна правителствена конференция по тези въпроси. От нея се очаква да приеме нов документ, който да замени протоколът от Киото за борба са емисиите на парникови газове.

Огласената сега в Копенхаген прогноза надвишава почти два пъти предвижданията на Междуправителствената група на ООН по измененията в климата, направени през 2007 година. Те бяха за между 20 и 59 сантиметра повишение на нивото на океаните до 2100 година.

Две години по-късно в Копенхаген учените предупредиха, че нивото на океаните ще се повишава все по-бързо, което ще има катастрофални последици за следващите поколения.

Според Джон Чърч от австралийския Център за изследване на климата, цитиран от британския "Таймс", през последните 15 години равнището на океана се е повишило средно с 4-5 сантиметра, тоест, с около 3 милиметра годишно. Простото екстраполиране на тези данни говори за повишение с около 30 сантиметра до края на века. Австралийският учен обаче твърди, че простата линейна зависимост не дава точна представа за заплахата, тъй като е твърде вероятно темпът на повишаванe на нивото да се ускори.

Той припомня, че в доклада на ООН преди две години е ставало дума преди всичко за повишение, предизвикано от простото разширяване на обема на течността, заради повишаването на нейната температура.

Съществува обаче още един фактор – притокът на вода, която днес се съхранява в ледниците, разположени върху твърда повърхност. За разлика от леда в Северния ледовит океан, чието топене в съответствие със Закона на Архимед не променя общото ниво на водата в световния океан, ледът, който лежи върху твърдата повърхност на континенти и острови, преди всичко на Антарктида и Гренландия, може значително да допринесе за повишаване нивото на океана.

Само ледът на Гренландия, превърнат в течност и разпределен по повърхността на днешните океани, би стигнал за повишение на нивото им с 6 метра. Разбира се, за пълно стопяване на ледовете на Гренландия не може да става дума и в най-радикалните сценарии, но и малка част от него би била достатъчна.

Според изчисленията на Чърч минималното повишение на океанското ниво ще бъде 50 сантиметра, но по-вероятно е то да е около 1 метър. При това прогнозата е при условие, че човечеството успее да спре нарастването на концентрацията на парникови газове в атмосферата.

Според Ерик Рино от НАСА, данните от последните 2-3 години показват ясно, че взаимодействието между ледниците и океана е фундаментален фактор, който не бива да бъде пренебрегван. "Големите ледници се спускат в океана с все по-голямо ускорение и приносът на Гренландия и Антарктида в повишаването нивото но океана се оказа много по-значителен и стремителен, отколкото очаквахме", казва американският учен.

По неговите думи, ако тази тенденция се запази, средното ниво на морето може да се повиши и с повече от метър. При това повишението ще се различава силно в различните райони, в зависимост от разположението им спрямо източниците на допълнителна вода. "Разливането" на водата по цялата планета не става като в затворен аквариум и, за да се стигне до равновесна конфигурация, ще са нужни десетилетия. Учените засега не могат да прогнозират този процес, тъй като не става дума просто за преразпределение на вода, а и за движение на топлината, промени в днешните океански течения и за преместване на разтворените в океана вещества и живеещите във водите му организми.

Все пак е сигурно, че най-засегнатите райони на света ще бъдат разположените ниско до морското равнище места като Бангладеш, голяма част от югоизточна Азия, част от Африка и островните държави. При неблагоприятно развитие проблеми очакват и градове като британските Лондон, Хъл и Гримсби и руския Санкт Петербург.