Ударите срещу Ирак показват политическата дилема пред Буш

Ударите срещу Ирак показват политическата дилема пред президента на САЩ Джордж Буш, встъпил в длъжност преди по-малко от месец, относно действията му по отношение на Садам Хюсейн.
Бомбардировката на Великобритания и САЩ в петък срещу иракски системи за противовъздушна отбрана близо до Багдад показа, че Буш е готов да използва сила без угризения.

Двете държави извършиха съвместната акция малко преди Тони Блеър да отпътува за Кемп Дейвид тази седмица за първата си среща с Джордж Буш.
Но вълната от критика, идваща от арабските държави и от Франция и Турция, които са съюзници на САЩ в НАТО и участници в коалицията по време на войната в Залива, показва колко са изолирани Вашингтон и Лондон в усилията си да озъптят Садам.

Русия и Китай, които са членове на Съвета за сигурност на ООН окачествиха ударите като незаконни и опасни.

Британски и американски официални лица нарекоха ударите ограничена операция за премахване на опасността за пилотите им, които патрулират в забранените за полети зони. Много държави смятат тези зони за незаконни.

Акцията не показа дали Буш ще направи онова, което баща му реши да не прави през 1991 година- да се опита да свали Садам, нито пък какво ще стори с бързо разпадащите се икономическите санкции на ООН.

"Безизходното положението в Ирак не може да бъде решено само защото във Вашингтон има нова администрация. Може би Западът има погрешен подход към този въпрос," каза професор Чарлс Трип, автор на нова история на Ирак.

Между съветниците на Буш има различия. Ястребите се застъпват за политика на "смяна на режима", която се основава на военна подкрепа от страна на САЩ за иракската опозиция, докато Държавният секретар Колин Пауъл предпазливо се опитва да възвърне международната подкрепа за санкции, насочени пряко към военните доставки.

ГНЕВЪТ НА АРАБИТЕ НАРАСТВА

С избирането на ястреба Ариел Шарон за министър-председател на Израел и нарастването на насилието между израелци и палестинци дори преди той да встъпи в длъжност, настроените про-западно арабски и мюсюлмански държави все повече се ядосват на САЩ и не са склонни да сътрудничат срещу Садам.

Колин Пауъл със сигурност ще разбере при първото си посещение в Близкия Изток тази седмица, че подкрепата за сегашния режим на санкции бързо се топи.

Смята се, че Садам печели по 1 милиард долара от продажби на петрол извън контрола на ООН чрез Турция, Сирия, Йордания и страните от Залива.

Египет и Сирия, които участваха в коалицията, предвождана от САЩ във войната в Залива, наскоро сключиха договори за свободна търговия с Багдад.

Кувейт и Саудитска Арабия подкрепиха ударите в петък като позволиха базите им и въздушното им пространство да бъдат използвани, но Рияд се сблъсква с нарастващото обществено недоволство от военното присъствие на САЩ.

Дори в САЩ, консенсусът по отношение на Ирак се пропуква.
Вестник "Ню Йорк Таймс" призова в редакционна статия миналата седмица за сваляне на санкциите върху стоки за бита.
"Санкциите са напълно погрешен инструмент. Те се провалят на почти всяко равнище. Не можаха да накарат Садам да се махне от Кувейт, не причиниха падане на режима му и не го принудиха да приеме разоръжаването," заяви Трип.

Някои аналитици смятат, че военната акция от петък парадоксално може да накара Буш да приеме някои облекчения и промени в насоката на санкциите без това да бъде прието като морална победа за Садам.

ОРЪЖЕЙНИТЕ ИНСПЕКТОРИ

Генералният секретар на ООН Кофи Анан пак ще се опита този месец да убеди Багдад отново да допусне оръжейни инспектори в Ирак с перспективата да се премахнат санкциите върху стоките за бита, ако Садам сътрудничи.
Малко експерти вярват обаче, че иракският лидер ще склони отново да се правят инспекции, две години след като последните наблюдатели от ООН си тръгнаха без да довършат унищожаването на програмите му за биологично и химическо оръжие.

Аналитиците смятат, че чрез въздушните удари новата администрация си осигурява време и изпраща послание, че е по-твърда от екипа на бившия президент Бил Клинтън.
Ако Садам беше успял да свали американски или британски самолет с усъвършенстваните руски ракети земя-въздух, това щеше да предизвика криза, която и двете западни държави искат да избегнат.

Малко западни експерти смятат, че стратегията за "смяна на режима" може да успее, като се има предвид нежеланието на САЩ да изпратят на бой своите войски, безпощадността на силите за сигурност на Садам и слабостта и разделението на опозиционните групи.

Ахмад Шалаби, един от лидерите на опозиционното обединение Иракски национален конгрес, което се подкрепя от САЩ, определи ударите от петък като предупредителен сигнал за Садам.
"Иракският народ ще се справи с него, а САЩ ни помагат да постигнем свободата," заяви той пред репортери.

Трип обаче смята, че Садам контролира държавата много по-твърдо от когато и да е било през последното десетилетие и вероятно ще отговори на американската финансова подкрепа на опозицията вътре в Ирак като извърши примерни репресивни действия.

Най-вероятният изход, според експертите е, че след няколко месеца на твърди действия и думи, Съединените щати може да се опитат да възстановят консенсуса в Съвета за сигурност на ООН за нова политика на санкции, ограничена до военни доставки и технологии с двойно предназначение, но позволяваща автоматичния внос на стоки за бита.

Западните сили обаче ще настояват да контролират петролните богатства на Ирак като превеждат приходите през сметка на ООН.
Остава да се види дали Русия и Китай ще се съгласят с подобна промяна на режима на санкции.