Украйна практически е изчерпала запасите си от ракети за ПВО

Украинските сили за противовъздушна отбрана нямат ракети за защита на градовете, а фронтовите части нямат артилерийски снаряди за възпиране на руски атаки. Докато официални лица в Киев казват, че Украйна ще продължи да се бори с руската агресия, дори ако Съединените щати и Европейският съюз се откажат от нея, докладите от фронта предполагат, че ситуацията става все по-отчайваща, съобщава Bloomberg, цитирайки западни служители.

При последните атаки срещу украински градове системите за противовъздушна отбрана, които разчитат в голяма степен на доставките на западни ракети, са прихванали много по-малко ракети и дронове, отколкото преди, казва европейски дипломат. Ако миналата пролет нивото на унищожаване достигна 90%, то през януари тази година, по време на някои нападения, силите за противовъздушна отбрана успяха да прехванат по-малко от половината обекти. Междувременно само от 29 декември до 2 януари Русия е изстреляла над 500 ракети и дронове. След това обстрелът продължи, като загинаха десетки цивилни.

Що се отнася до фронтовата артилерия, казва естонският министър на отбраната Хано Певкур, украинските въоръжени сили изстрелват три пъти по-малко снаряди от руската армия. Тя според него ще получи около 4,5 милиона снаряди чрез собствено производство и доставки от Северна Корея. Междувременно, ако САЩ и ЕС достигнат планираните производствени обеми, те ще могат да произвеждат от 2025 г. общо около 2 милиона 155-мм снаряди. И въпреки че по-ефективните западни гаубици и системи за насочване позволяват на украинските въоръжени сили да използват по-малко снаряди от руската армия за нанасяне на сходни щети, не е възможно напълно да се преодолее превъзходството на руснаците в броя на боеприпасите.

През последните месеци украинските въоръжени сили са натрупали известни запаси от боеприпаси, получени от съюзниците, казал западен служител пред Bloomberg. В близко бъдеще интензивността на боевете няма да е много висока поради метеорологичните условия. Въпреки това дипломати казват, че при липса на нови доставки, предимно от Съединените щати, войските на фронтовата линия ще започнат да изпитват сериозен недостиг на боеприпаси до края на пролетта.

Докато по-нататъшната помощ за Украйна се превърна в заложник на вътрешнополитически спорове в САЩ, ЕС се опитва да увеличи усилията си за изпълнение на обещаната подкрепа.

"Трябва да покажем по-голяма решителност и да удвоим усилията си“, заявиха германският канцлер Олаф Шолц, датският премиер Мете Фредериксен, чешкият министър-председател Петр Фиала, естонският премиер Кая Калас и холандският премиер Марк Рюте в писмо, публикувано във Financial Times. "Днес е спешно да се осигурят на Украйна боеприпаси и оръжейни системи, включително гаубици, танкове, дронове и системи за противовъздушна отбрана... И то незабавно. В края на краищата, поръчките, които даваме днес, няма да стигнат до бойното поле до следващата година. Затова трябва да намерим начини да ускорим доставката на обещаните артилерийски снаряди в Украйна. Това може да стане чрез прехвърляне на съществуващи запаси или съвместно снабдяване с боеприпаси."

Методите не са важни, основното е да се гарантира резултатът, настояват авторите на писмото.

Петролно съоръжение в Санкт Петербург е поразено при атака с дрон

Петролно съоръжение в североизточния руски мегаполис Санкт Петербург беше поразено при атака с дрон, съобщиха тази сутрин руски медии, цитирани от ДПА.

"След експлозията са се запалили три празни цистерни, но бързо са били изгасени", съобщи местният новинарски сайт "Фонтанка".

Има щети по околните сгради и автомобили, съобщи сайтът. Камера за наблюдение на близката автобусна спирка е записала момента на взрива.

Санкт Петербург се намира на повече от 1000 км от границата с Украйна. Руската армия все още не е коментирала атаката, но в същото време съобщи за отразена атака с дрон в съседната северозападна Псковска област.

Градските власти в Санкт Петербург потвърдиха за удара, но пресслужбата им съобщи само, че няма жертви и щети.

Ударът с дрон в Санкт Петербург е организиран от украинското разузнаване, съобщи за РБК-Украйна източник от Главното разузнавателно управление на украинското Министерство на отбраната.

Това е третата атака срещу петролен завод в Русия за седмица и шестата от средата на месеца. На 29 януари в Ярославъл дрон падна в нефтената рафинерия Славнефт-ЯНОС и предизвика пожар. Дронът е открит близо до завод за хидрокрекинг.

На 25 януари дрон удари рафинерията на Роснефт в Туапсе. Възникна пожар и изгоря вакуумният агрегат. В резултат на това предприятието беше парализирано. Според източници на Reuters няма да може бързо да възстанови производството: ремонтът ще продължи приблизително до края на февруари - началото на март.

На 21 януари в Ленинградска област украински дронове удариха терминала на компанията Новатек в пристанището Уст-Луга, на 19 януари - петролната база на Роснефт в град Клинци, Брянска област, на 18 януари - Петролен терминал в Санкт Петербург.

Украйна, чиято контраофанзива завърши с неуспех, реши да промени стратегията си. Както писа Bild, украинските въоръжени сили преминават от ликвидирането на чисто военни цели в окупираните територии към унищожаването на руската инфраструктура, обслужваща както цивилното население, така и военно-промишления комплекс.

Русия атакува украинския град Харков с дронове

Руски дронове поразиха цивилни обекти в украинския град Харков, като местните власти съобщават за щети по два жилищни блока и засегната гражданска инфраструктура, предаде Ройтерс.

Кметът на Харков Игор Терехов написа в "Телеграм", че са били изпочупени прозорците на два многоетажни жилищни блока в квартал "Слобидски" и че няколко автомобила са били унищожени. По-рано той съобщи, че в една от поразените сгради е избухнал пожар.

Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заяви, че градът е бил подложен на редица удари, при които е била повредена цивилна инфраструктура. По думите му Харков е бил атакуван с най-малко шест дрона. Трима души са получили натъртвания и травми, свързани със стреса, и им е била оказана помощ на място, допълни Синегубов.

Украйна и Русия размениха по близо 200 военнопленници

207 украински военнослужещи и цивилни са върнати на Украйна, след като са били военнопленници на Русия, съобщи украинският президент Володимир Зеленски във Фейсбук, предаде Укринформ.

"Нашите хора се върнаха. 207 от тях. Връщаме ги у дома независимо от всичко. Спомняме си за всеки украинец в плен. Както за воините, така и за цивилните граждани. Трябва да върнем всички тях. Работим върху това", написа той.

Страните размениха военнопленници на няколко пъти по време на почти двегодишната война, припомня Ройтерс. Но по-нататъшните размени бяха поставени под въпрос, след като Москва обвини Киев в свалянето с ракета земя-въздух на военен самолет миналата седмица, заявявайки, че на борда е имало 65 украински военнопленници. Украйна нито потвърди, нито отрече, че е свалила самолета, и поиска от Русия да представи доказателства в подкрепа на твърденията си за пътниците в самолета.

Ройтерс предаде днес, че руското министерство на отбраната е съобщило, че Русия и Украйна са си разменили по 195 войници, които са били военнопленници.

Правителственият орган на Украйна, отговарящ за военнопленниците, съобщи, че при 50-ата по ред размяна на пленници у дома са се завърнали войници, участвали в отбраната на градовете Мариупол и Херсон, както и войници, пленени от Русия на Змийския остров в Черно море.

Последната и най-голяма размяна беше на 3 януари, когато те размениха общо 478 военнопленници след посредничеството на Обединените арабски емирства.

Украинското правителство внесе в парламента изменен законопроект за военната мобилизация

Украинското правителство внесе в парламента изменен вариант на законопроект за затягане на правилата за военна мобилизация, предаде Ройтерс.

Първоначалният вариант на текстовете беше публикуван на 25 декември, но по-късно те бяха върнати за преразглеждане заради общественото недоволство, което предизвикаха. Депутати и анализатори заявиха, че някои разпоредби нарушават Конституцията и крият рискове от корупция, отбелязва Ройтерс.

Реформите се смятат за жизненоважни, тъй като Киев трябва да попълни личния си състав на бойното поле. Скоро ще започне третата година от началото на войната, а пред пунктовете за призоваване вече не се извиват опашки от украински мъже доброволци.

Важна разпоредба в новия законопроект е минималната възраст за призоваване да е 25 вместо 27 години.

Запазват се ключови текстове от първоначалния законопроект, включително изпращането на мобилизационни известия по електронен път и налагането на строги наказания на хората, които не спазват правилата за мобилизация.

Остава и изискването гражданите, които искат да заминат за чужбина и кандидатстват за паспорти, да представят документите си за военна регистрация.

Военните комисии ще могат да се обръщат към съда за всеки опит за избягване на военна повинност. Санкциите ще включват замразяване на банкови сметки и активи, ограничения за пътуване и използване на превозни средства.

Срокът на мобилизация ще бъде ограничен до 36 месеца, като се предвиждат някои изключения за наборници с висше образование или специалисти от някои сектори.

Съгласно нова разпоредба някои осъдени лица ще могат да служат в армията.

Украйна въведе военно положение, когато Русия започна пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г. Мъжете във военна възраст могат да напускат страната само със специално разрешение.

В края на миналата година президентът Володимир Зеленски заяви, че военните са предложили да мобилизират още 450 000-500 000 души в армията. Началникът на генералния щаб на украинските въоръжени сили Валерий Залужни каза, че тази цифра отчита военните планове и прогнозите за възможните загуби. Военните анализатори казват, че тази цифра обхваща цялата година.