Украйна прекъсна поссъветския модел на унаследяване на властта

Проблемът е, че въпреки изборите завършиха и че има легитимно избран президент, въпросът е как ще изглежда управлението на Украйна. До каква степен новоизбраният президент ще има контрол върху цялата територия на страната, как той ще се отнася към наследените административни и политически структури. Юшченко продължава да вярва, че реалната сила, която притежава, не са дори гласовете, които получи на третия тур на президентските избори, а хората, които са на улицата.

Второ, явно в щаба на Юшченко съществува страх, че на територията на Източна Украйна може да бъде повторено това, което се случи в Киев - хиляди хора на улиците в Донецк, Харков, неприемане на изборите, силен натиск за федерализация и въобще конституционна промяна.

Според мене основното, което води в момента Юшченко и неговата група, е да не бъде позволено енергията, която е натрупана на улиците на Киев, да бъде разпиляна, тъй като в тази енергия те виждат основната си сила.

Дали това е верен анализ, е много трудно да се каже, но е ясно, че краят на изборите по никакъв начин не решава проблема за това как ще изглежда Украйна след тези избори, как ще бъде събрана една страна, в която процесът на създаване на национална държава безспорно е напреднал, но в никакъв случай не е завършен и където Янукович - ако трябва да бъда честен - все повече се превръща в големия жокер на украинската политика, тъй като бившият президент Кучма тотално е загубил влияние върху него и който се чувства предаден от всички. Може би единствените, които още имат влияние върху Янукович, са определени среди в Москва, но в никакъв случай хората, които го издигнаха, вече не могат да контролират неговите действия.

От конформистки кандидат, който просто трябваше да наследи Кучма, той все повече се превръща в неуправляем лидер на Източна Украйна.

Не знам доколко на практика може да се случи една неуправляема Източна Украйна. Анализите, които чуваме отвътре, свидетелстват за това, че няма риск от най-голямата опасност - федерализация на страната, разпад на структурно равнище на Украйна като държава...

Аз също мисля, че много хора вътре в Украйна нямат интерес, дори ако се тръгне към някакъв тип федерализация, това да се случи по най-болезнения начин, да бъде създаван Приднестровски феномен, при който определени политически елити в Източна Украйна отказват да се подчиняват на Киев. На ниво население желание за разцепване на Украйна няма.

На Юшченко проблемът е Янукович. Защото Янукович се почувства предаден от своите, заради което участва в третия тур на изборите с напълно различна идеология - той се издигна като антиКучма кандидат, започна да говори за федерализация...

Промяната се забелязва ясно и при промяната на шефа на кампанията на Янукович. При редовния втори тур това бе шефът на Централната банка на Украйна - човек напълно лоялен към Кучма. При повторението Янукович назначи за шеф на кампанията си сина на може би най-известния украински националист, който обаче в началото на 90-те години беше известен с желанието си да федерализира Украйна.

Въпросът е до каква степен част от изгубилите елити са способни на радикални действия и дали те ще получат подкрепа извън Украйна.

Федерализация обаче не означава непременно разпад, а може да значи преструктуриране на държавата по различен модел и по някакъв начин оптимизиране на упражняването на властта. Възможно ли е - макар да звучи параноично - сили извън Украйна наистина да са заинтересовани от федерализацията на Украйна, но не за да я дестабилизират, а да създадат един своеобразен дубликат на Руската федерация в рамките на постсъветското пространство и оттам насетне да започнат да го използват като своеобарзна лаборатория за търсене на рецепти за лекуване на собствената федерална формула в Русия?

Това е важен въпрос. Русия и Украйна, особено след 1994 г., тръгнаха по различен път.

Украйна се опита да се превърне в класическа национална държава от европейски тип - започна масово налагане на украинския език и постепенно владеенето му се превърна в много важна възможност за правене на кариера в администрацията, започнаха много по-интензивни курсове по украинска история. Този процес бе съпроводен с една стратегически вярна геополитическа игра, в която Украйна търсеше своето място между Запада и Русия.

Русия удържа по-скоро федерална структура, удържа желанието за консолидация на бившето постсъветско пространство.

Това, което най-вероятно ще се случи, е че ще има конституционна реформа в Украйна и независимо дали тя ще доведе до федерализация или до децентрализация, безспорно ще има някаква по-голяма представителност на регионите.

Юшченко няма да има типа власт, каквато имаше Кучма. Това не е и необходимо, тъй като досега цялото единство на Украйна беше удържано на базата на напълно олигархична схема, в която имаше непрекъснато предоговаряне между седем големи икономически клана, които дефакто контролират над 70% от територията на страната. Голямото противоречие между Източна и Западна Украйна е и икономическо по своя характер - над 60% от БВП на страната се произвежда в Източна Украйна.

Ако това е ситуацията, то наистина в Украйна ще започне един конституционен процес, който ще бъде наблюдаван много внимателно като модел и от Москва. Неслучайно веднага след украинската криза в Москва се заговори за конституционна реформа.

В Русия все повече се засилва желанието на определени среди да бъде направен опит за създаването и там на една национална държава, която се базира на повече централизация, на повече хомогенност. Колкото и да е странно, от тази гледна точка Русия тръгва натам, откъдето Украйна се връща.

Достатъчно е да погледнете отношението към губернаторските позиции - те бяха избираеми в Русия допреди последната реформа на Путин, което даваше много повече власт на местните елити и наистина държеше Руската федерация много повече в структура на класическа феодална империя, където има васални губернатори с много местна власт и в случая на Елцин един сравнително слаб център.

Сега тече процес на консолидация на центъра, по линията на три основни политики. Едното е административните реформи, с идеята за назначаването на губернаторите. Второто е дефакто течащата пълзяща ренационализация на нефтения и на газовия сектор, което се оказва основната инфраструктура, която дава сила на центъра. Третото е, че за първи път се наблюдава опит от страна на руския център да овладее и определени инфраструктури на гражданското общество. Неслучайно бяха създадени младежки организации, самата лична популярност на Путин е един от факторите за консолидация на Русия.

Казвам всичко това, защото това, което стресира всички по отношение на Украйна, е невъзможността да бъде унаследена демократическа власт. След успеха на Путин да унаследи Елцин, като че ли Русия създаде един модел, който стана много привлекателен за мнозина от бившето постсъветско пространство. В Украйна имаше същия модел - достатъчно силен и влиятелен, но непопулярен президент, който контролира почти всички административни и финансови ресурси, който си избра наследник, но който не успя да го наложи.