УНИЦЕФ: Всяко второ дете в България е преживяло насилие до 18 години

Всяко второ дете (47%) в България е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст.

Децата и младите хора, преживели насилие или пренебрегване, и тези от тях, които се чувстват в опасност, имат много по-ниско ниво на благосъстояние в сравнение с останалите деца. Това показват данните от проведеното по поръчка на УНИЦЕФ национално представително проучване от международната изследователска компания Coram International, с подкрепата на ЕСТАТ.

Най-често срещаният вид насилие у нас е емоционалното (45.9%), следвано от физическото (31.2%), сексуалното (15.6%) и пренебрегването (10.5%).

Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38.3%), следвано от това в общността (37.6%) и у дома (30.9%).

Всяко трето дете (34.8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността, показва още проучването. То е първото у нас, включващо събиране на данни за всички форми на насилието над деца в различни видове среда, както и обстойна оценка на капацитета на съответните служби за превенция и противодействие на това явление.

Изследването е проведено в периода 2019 - 2020 г., като са обхванати 1174 деца на възраст 13-17 години, 837 младежи между 18 - 25 години и 1411 възрастни. Анкетирани са и 887 учители, социални работници, прокурори и магистрати, здравни специалисти и полицейски служители.

"Ключова стъпка към превенцията на насилието е събирането на надеждни данни, които да помогнат за развитието на политиките, програмите и мерките за подкрепа на децата и родителите, както и за анализ на изпълнението им", коментира д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България.

Видове насилие

Относно видовете насилие изследването показва, че почти едно от всеки три деца е било подложено на физическо насилие до 18-годишна възраст. Момчетата (37,2%) по-често са яли бой от момичетата (25.6%).

Най-разпространената форма на насилие над деца (45.9%) е емоционалното. Момчетата и момичетата съобщават еднакво често, че са били негови жертви. За разлика от физическото насилие, децата се сблъскват най-често с емоционално насилие в училище и в общността, а не у дома. Едно от всеки 7 деца съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз, особено чрез социални мрежи.

Около 16%, или почти 1 от всеки 6 деца и млади хора, съобщават, че са били подложени на сексуално насилие в детството си. Момичетата (1 от всеки 5) значително по-често от момчетата (1 от всеки 10) са ставали негови жертви.

Едно от всеки 10 деца съобщава, че е преживяло пренебрегване в детството си: 3.5% посочват, че лицата, полагащи грижа за тях, понякога са забравяли да ги нахранят, 6,8% казват, че в някои случаи тези лица са забравяли да ги заведат на училище или да им кажат да отидат на училище, а 5.9% посочват, че лицата, грижещи се за тях, понякога са забравяли да ги заведат на лекар, когато са били болни.

При децата, преживели една форма на насилие, е установена силно изразена взаимна зависимост с преживяването на други видове насилие. 13% съобщават, че са били жертви на емоционално, физическо и сексуално насилие.

Последствията

Децата, преживели която и да е форма на насилие, посочват по-често, че пушат, употребяват алкохол и наркотици, а също така по-често упражняват насилие над други деца.

Чувството за опасност у дома оказва най-сериозно въздействие върху благосъстоянието им. Близо двете трети от децата (64%), които посочват, че се чувстват в опасност у дома, имат ниско ниво на благосъстояние.

По-уязвимите деца, както и тези от семейства в неравностойно положение, като например децата с увреждания и децата от по-бедни семейства, децата от ромски или турски произход, са относително по-малко запознати с възможностите за търсене на помощ в случаи на насилие в сравнение с другите деца.

Възрастните, които са били подлагани на физически наказания в детството си, заявяват значително по-често, че физическото и емоционалното насилие над деца е приемливо и по-рядко осъзнават вредите, които нанася то, в сравнение с тези, които не са били подлагани на такива наказания. Мъжете и момчетата считат по-често от жените и момичетата, че физическото и емоционалното насилие над деца е приемливо.

Капацитет

Изследването прави и обстойна оценка на капацитета на специалистите, работещи с деца, и установява, че имат различно разбиране за това доколко насилието над деца е сериозен проблем в България, както и различно разпознаване на признаците за насилие или злоупотреба.

Сравнително висок процент професионалисти смятат за приемливо удрянето на шамар на дете (6% - 16%).

Около една четвърт от професионалистите приемат учител или родител да крещи на дете, когато то не се държи добре.

Обучение, свързано с темата насилие над деца, заявяват, че са преминали между 50% и 85% от специалистите, като остават неуверени в познанията си за идентифициране на случаи на насилие.

Като цяло има добро познаване на задължението за подаване на сигнал при случаи на насилие при 90-97% от професионалистите, а между 70 и 93% съобщават, че имат механизъм за подаване на сигнал в институциите, в които работят.

Сред основните пречки пред специалистите се посочват липса на ресурси и сериозно работно натоварване, водещи до високи нива на стрес и текучество на персонала. Липсват обучения, супервизия и конкретни насоки за реакция, както и неосведоменост за съществуващото законодателство, координационни механизми и протоколи.

Препоръки

Основните препоръки от изследването са свързани с повишаване на осведомеността сред специалистите и обществеността за всички форми на насилие над деца.

Препоръчва се да се наблегне на по-слабо проучените и по-прикрити форми на насилие над деца, като сексуалното и онлайн тормоза.

Необходимо е също така да се повиши статута на социалната работа, както и да се разширят мерките за задържане на персонала.

Разработване на общи стандарти и насоки за използването на т.нар. "сини стаи" за провеждане на разпити и интервюта по щадящ детето начин също е сред препоръките на УНИЦЕФ.

Нужно е и разработване на общи и специфични секторни насоки, процедури и правила за разпознаване на случаите на насилие и подаване на сигнали към компетентните органи.

Препоръчва се и подобряване на информационната система за събиране, управление и анализ на данните за преодоляване на съществуващите слабости като липса на дезагрегирани и достатъчно данни за наблюдение и анализ на политиките, тенденциите и ефективността на процедурите.