Управляващите смятат да договарят пакетно новия ВСС и конституцията

Управляващата коалиция ще се опита да договори пакетно избора на членове на Висшия съдебен съвет, на съдебния инспекторат и антикорупционната комисия, като едновременно с това ще води разговори за подкрепа от опозицията за конституционни промени за съдебната власт. Причината е необходимото квалифицирано мнозинство от 160 гласа, което трябва да се събере за избора на съдебните кадровици и инспектори по-късно тази година, както и за промените в основния закон. Такива намерения изразиха пред Mediapool представители на мнозинството.

Попълването на двете вакантни позиции в Конституционния съд също ще се забави поне още месец, а в управляващата коалиция предстои тежък разговор за кадрите, които да заемат места в различните структури.

До момента е известен един от тлеещите конфликти в управляващата четворна коалиция и той е свързан с активно лансираната от ИТН кандидатура на бившата председателка на Народното събрание Ива Митева за член на Конституционния съд (КС). Против кандидатурата на Митева са "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които смятат, че нейният избор за конституционен съдия ще бъде лош сигнал, защото Митева е партиец. БСП няма ясна позиция, но за ИТН и самата Ива Митева въпросът е съществен.

Подобни кадрови решения се вземаха и по време на първото правителство на ГЕРБ, когато в КС попадна Анастас Анастасов, депутат от партията на Борисов със семпъл юридически опит. Изборът на конституционни съдии е знаков за отношението на новите управляващи към съдебната реформа и въобще за начина, по който се договарят решенията между четирите парламентарни групи.

Парламентът трябва да излъчи двама юристи в КС, като препоръчителни сроковете за това отдавна са изпуснати и институцията вече функционира в намален състав.

Разнобоят около кандидатурата на Ива Митева и КС принуждава коалицията да се опита да влезе в пакетен разговор за кадровата си политика, който да включва ВСС, съдебния инспекторат, бъдещата реформирана антикорупционна комисия и част от регулаторите, защото проблемът с начина на подбор на кадрите би могъл да ескалира. Едновременно с това управляващите трябва да разберат дали въобще е възможно да постигнат някакви приемливи компромиси, за да получат подкрепа от ГЕРБ и ДПС за конституционни промени.

Източници на Mediapool съобщават, че първите разговори за конституционните промени и кадровата политика на коалицията трябва да се проведат през март. Те ще съвпаднат с внасянето на законопроектите за закриването на специализираното правосъдие и за реформиране на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Междувременно конституционната комисия в парламента също ще започне работа, въпреки бойкота на ГЕРБ и ДПС.

Управляващата коалиция е принудена да търси компромис с опозицията за подмяната на състава на ВСС и съдебния инспекторат, защото разполага със 134 гласа при необходими 160. Залогът е недосегамостта на главния прокурор, който може да бъде освободен от поста само при мнозинство от 2/3 от гласовете във Висшия съдебен съвет (17 от 25 гласа).

Управляващите ще обсъждат възможни сценарии, при които ДПС и ГЕРБ саботират избора на нови членове на ВСС и инспектората, както и възможни конституционни промени за отпушване на съдебната реформа.

При този сценарий Висшият съдебен съвет може да реши да последва примера с "вечния мандат" на съдебния инспекторат, който продължава да функционира, въпреки че мандатът му е изтекъл преди две години и половина. Отпушването на съдебната реформа и премахването на недосегаемостта на главния прокурор е и залог за отпускането на близо 13 милиарда лева от ЕС по Плана за възстановяване.

Още през миналата година ГЕРБ обяви, че ще преговаря за подкрепа на конституционните промени, ако вътрешният министър Бойко Рашков бъде махнат от правителството.

Преди седмица Mediapool съобщи, че управляващите са постигнали крехък консенсус за устройството на бъдещата антикорупционна агенция. Тя ще има разследващи функции и възможности за самостоятелно прилагане на специални разузнавателни средства, за да бъде напълно независима от прокуратурата и изпълнителната власт. Изборът на ръководството за новата КПКОНПИ също ще е тест за коалицията.

За да се отговори на зебележките на ИТН коалицията е стигнала до компромис за въвеждане на колегиално управление на новия антикорупционен орган. Решенията в бъдещата антикорупционна агенция най-вероятно ще се вземат от председател и управителен борд, в който да има четирима или петима членове с право на вето върху решения на органа.

Подобна структура се възприема като застраховка, че всяка от формациите в четворната коалиция ще получи право чрез "своя" представител в агенцията да блокира действията ѝ. Подобен подход със сигурност ще доведе до обвинения от страна на опозицията, че новата КПКОНПИ се създава, за да бори само корупцията на предишната власт, но не и на настоящата.