Управляващите внесоха четвъртата поправка в конституцията

Управляващите избраха Деня на независимостта като подходяща дата за внасяне на новите поправки в конституцията. Част от измененията, свързани със съдебната власт, се правят по настояване на ЕС, който разкритикува промените, приети по-рано тази година.  

Новите изменения предвиждат и по-голяма самостоятелност на парламента, който да има самостоятелен бюджет. Българските депутати освен това вече няма да са конституционно задължени да присъстват на всички обсъждания в парламента, а само на гласуванията на закони и на откриването на заседанията.  

Четвъртата поправка в конституцията бе внесена в 11.40 ч. в петък от председателя на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков. Проектът е подписан от 147 народни представители от БСП, НДСВ и ДПС. Преди ден благословията си за новите промени дадоха лидерите на управляващата коалиция Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган.  

Денят на независимостта е избран, доколкото независимостта е не само част от българската история, а е въпрос на нашето място и в ЕС, поясни Миков пред журналисти защо промените се внасят на 22 септември. Въпреки че ставаме член на съюза, изключително важно е доколко българските институции ще могат при прехвърлен суверенитет да отстояват и независимостта на републиката, посочи той. 

По принцип проектът за четвъртата поправка в основния закон трябваше да бъде внесен преди публикуването на окончателния доклад на Еврокомисията на 26 септември. Целта е промените да станат факт до края на годината, преди присъединяването на България към ЕС от 1 януари 2007 г.  

Инспекторат към ВСС  

Проектът предвижда да се създаде инспекторат към Висшия съдебен съвет (ВСС), чийто състав да се избира от Народното събрание. Парламентът ще приема годишните доклади на главния прокурор, на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.  

Инспекторатът трябва да бъде онова независимо око на съдебната власт, което в същото време да засили нейната отчетност чрез предоставяне на информация за това, което се случва в съдебната система, каза Михаил Миков. По думите му това по никакъв начин няма да засегне независимостта на магистратите при решаването на делата.  

Независимостта на самия инспекторат се гарантира с изискването съставът му да бъде избран от две трети от всички депутати, обясни председателят на ПГ на левицата.  

Членовете на новия орган ще се сменят на ротационен принцип и няма да могат да бъдат едновременно и членове на ВСС. Те ще са задължени да информират за дейността си ВСС, парламента и медиите.  

По-рано тази седмица главният прокурор и шефовете на двете върховни съдилища упрекнаха управляващите, че подготвят на тъмно новите конституционни промени. Главният прокурор Борис Велчев и председателят на ВКС Иван Григоров дадоха да се разбере, че не одобряват създаването на инспекторат, чиито служители ще контролират пряко работата на съдебната власт и ще бъдат избирани от парламента.

Според Велчев обществото и политиците първо трябва да се запитат дали инспекторатът е необходим и дали ще върши това, за което е предназначен. “Малко се съмнявам, но да видим първо думите, с които ще е написан текстът”, каза Велчев.

Независимостта и отчетността са двата крака, върху които се крепи и би трябвало да се крепи авторитета на съдебната система, изтъкна Михаил Миков в петък.  

С промените в конституцията магистратският имунитет ще бъде сведен само до функционален, с което се премахва неприкосновеността на магистратите.

“Няма реформа, която да се приема от тези, които са засегнати от нея. Не очакваме отвсякъде да ни приветстват, защото, ако това стане, значи не правим реформа”, заяви Миков по повод на това, че магистратите няма да бъдат съгласни за промяната на техния имунитет.

Миков добави, че проектът урежда правомощията на ВСС като независим орган за администриране, ръководство и контрол на съдебната власт. 

По думите му тези правомощия несъмнено са свързани с проекта за бюджет на съдебната власт и с кадровите решения - назначаването, освобождаването, преместването и повишаването на магистратите.  

Много разчитаме, че при това укрепване на независимостта на ВСС той ще има поведение, което отговаря на очакванията на българите и на изискванията на европейските ни партньори за по-ефикасна, по-прозрачна и по-независима съдебна система, каза Михаил Миков. 

Отмяна на задължителната военна служба и децентрализация  

Друга конституционна промяна е свързана с отмяната на задължителната военна служба. Това е свързано с новите реалности в страната и трябва да намери и конституционното си основание, посочи председателят на ПГ на левицата.

Друга важна промяна урежда децентрализацията на местната власт и нейната финансова независимост.  

“Ние обещахме на опозиционните сили в парламента, че ще намерим решение на въпроса за децентрализацията и то заляга в нашия проект”, каза още Михаил Миков.  

В проектопромените има и текстове, които дават възможност за обществена отчетност на независимите регулатори като Държавната комисията за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), Съвета за електронни медии (СЕМ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и др.

Миков обясни, че обществеността трябва да има информация относно дейността на тези регулаторни органи и това ще стане чрез Народното събрание.

По думите му управляващите ще търсят подкрепа от всички опозиционни сили и оттук насетне започват същинските дебати около промените в конституцията. Както и при предишните конституционни поправки, и сега парламентът ще създаде специална временна комисия за промените.

Предварителните очаквания са дясната опозиция да подкрепи голяма част от предложените изменения. Такава заявка бе дадена в началото на новата парламентарна сесия, когато десните казаха, че ще подкрепят независимостта на местните власти, а ОДС внесоха свой проект за промени в парламентарния правилник, с които се определят задължителни часове за гласуване. При дебата за предишните конституционни промени ДСБ предлагаха пълно отпадане на имунитетите на депутати и магистрати.

Миков обясни в петък, че проектът за промени в основния закон е правен в изключително сътрудничество и диалог с експертите на ЕК. Въпреки появилите се обвинения за потайнственост той мисли, че обществеността е наясно с основните идеи на проекта.