Урълдком и последствията

Рекордът не се задържа дълго. Само през декември миналата година американският енергиен концерн Енрон се бе сринал с рекорден дълг от над 30 милиарда долара, а ето че сега телекомуникационният гигант Уърлдком надмина това незавидно постижение, като остави след фалита си задължения от около 41 милиарда долара.

Енрон, Уърлдком, нямаше ли и още нещо? Наистина имената на тези два концерна станаха нарицателни за фалшифициране на счетоводни баланси в мащаб, какъвто никой досега не си бе представял, че е възможно.Така например, през юни Уърлдком призна, че чрез фалшиво осчетоводяване на сума от почти четири милиарда долора през миналата година и през първото тримесечие на на 2002 г. са отчетени милиардни печалби, които в действителност са били загуби.

Какво, за Бога става с американската икономика, която през 90-те години на миналия век будеше възхищение в целия свят с трайния си висок растеж и динамиката си? Било ли е всичко това гигантски сапунен мехур, който сега се пука, когато измамите започват да излизат на бял свят? Онези, които винаги са се отнасяли с подозрение към американския модел на капиталистическа икономика, сега виждат потвърждение за това.

И трябва да се каже, че имат основания. Случаят с Уърлдком, фалитът на който ще лиши хиляди хора от работни места и ще постави в трудно положение някои банки показва двете лица на системата. От една страна, системата на американския "турбокапитализъм" дава възможност на една малка телефонна фирма да израстне до световно предприятие. От друга страна, същата тази система не е създала ограничения, които да не позволят на компанията да пренебрегне в нетолимата си алчност за експанзия най-напред фирмените си правила, а след това и законите. И сега ужасът е голям.

Всички се питат, кой ще е следващият, който ще си признае, че досегашните му съобщения за успехи, не струват и хартията, на която са отпечатани? Защото едва ли може да се приеме, Уърлдком, Енрон и прочее са изолирани случаи.

Естествено тези скандали имат и своята положителна страна.Сега открито ще могат да се поставят въпроси, които дълго време се смятаха за табу - от рода например, дали борсата действително е мерилото за всички неща и дали е естествено да няма таван за растежа на мениджърските заплати. Сега проличава, че далеч не всичко в Америка е по-добро отколкото в Европа.

Германските правила за изготвянето на счетоводни баланси досега критикувани като консервативни и отживели времето си изведнъж изглеждат модерни и актуални. И това че в Германия прекомерно щедро възнаграждаваните мениджъри стават прицел на критика в обществото вече не се отхвърля като израз на социална завист.

Колкото и уместна да е дискусията за правилния модел на пазарноикономическата система сегашният момент е възможно най-неблагоприятен за нея. Възбудата в САЩ подхранва чувството за несигурност и никой вече не знае на какво да вярва. Изглежда, че днес единствено хазартни играчи продължават още да купуват акции, поради което курсовете са слезли в мазето. За американската конюнктура това е отрова. Нито един гражданин не мисли за големи вложения след като стойността на собствения му запас от акции продължава да се стапя. В момента курсовете на борсите в САЩ и другаде по света от месеци вървят надолу, без конюнктурата още да се е издънила. Но отдавна чакания растеж засега се бави. И с всяка нова вест за фалшифицирани баланси и крах на поредната фирмена империя надеждата, че икономиката в скоро време ще тръгне нагоре, малко по малко угасва.

Наистина експертите по конюктурата си дават вид, че всичко това е въпрос на време. Но изглежда, че и тяхното поведение е основано единствено на надеждата. Попитайте предприемачите за техните очаквания, проследете междинните сводки за състоянието на концерните, вижте търговията на дребно - никъде няма да откриете и следа от предвкусване на задаващ се подем. И когато точно в такъв момент хората в икономическата нация номер едно губят вярата в собствената си икономика, това е тревожен сигнал.

А не е ли нещо повече? Не са ли счетоводните скандали и техните последствия може би знамение, вещаещо избухването на нова световна икономическа криза? Междувременно вече се правят паралели с времето на онзи черен петък от 1929 г., когато се сринаха курсовете на Уолстрийт. Положително, тогава също се спука един спекулативен мехур. Но като изключим това тогавашната и днешната световна икономика нямат почти нищо общо. Затова такива сравнения вече не помагат. Положението вече е достатъчно лошо.

По БТА