Успешната приватизация на телекомуникациите - примерът на Нова Зеландия

Нова Зеландия често е посочвана като страна с много успешна про-пазарна икономическа реформа. От нея може да се почерпи опит за бързо и ефективно провеждане на реформите в много отрасли и дейности (при това трябва да отбележим факта, че голяма част от реформите са извършени от леви правителства).

Такъв пример за реформа е и телекомуникациите.

През 1984 година целият телекомуникационен сектор в Нова Зеландия е собственост на правителството и е част от пощенската система. Няма разлики в цените между разговори в рамките на населеното място и разговори на дълги разстояния, нито между разговорите в различните часове на денонощието. Съществуват множество регулации и закони, които пречат на частни компании да предлагат комуникационни услуги. В резултат качеството на услугите е много ниско и цялата комуникационна система е претоварена между 9.30 ч. сутринта и 3 ч. следобед (по тази причина човек трябва да чака до 20 минути, за да се свърже). Чака се около три месеца за инсталиране на нов телефонен пост. Телефоните, които се предлагат, са само два вида - черни и бели, и двата с шайба. Тази неефективност на комуникациите е голяма спирачка пред чуждите инвеститори и местните предприемачи, които искат да търгуват в страната или чужбина.

Реформата започва с отделяне на телекомуникациите в отделна компания - Телеком Нова Зеландия. Назначава се съвет на директорите, който е задължен да преструктурира компанията и да поддържа и подобрява рентабилността и печалбите. При преструктурирането заетите в компанията намаляват от 22 хиляди на 10 хиляди преди приватизацията на компанията. След приватизацията заетите намаляват с още 3 хиляди души и достигат 7 хиляди.

През 1989 г. Телеком Нова Зеландия е предложен за продажба - предлагат се 100% от компанията на този купувач, който предложи най-много пари. При продажбата има само две условия:
- първо, купувачът е задължен да не намалява размера на съществуващата комуникационна мрежа;
- второ, собственикът на компанията е задължен да предоставя взаимно свързване на мрежите с други оператори при условия, които се договорят с тези оператори.

Компанията е продадена на консорциум от Bell Atlantic Corporation and Ameritech Corporation за 4,25 милиарда долара.

След продажбата отпадат всички привилегии и монополни позиции, запазени за компанията. Тя вече има конкуренция от страна на други доставчици на национални и международни разговори, разговори на къси и дълги разстояния, мобилни услуги и всяка друга услуга.

Търговският закон е променен така, че да ограничава възможностите на правителството да регулира Телекома и неговите конкуренти.

Комбинацията от приватизация и либерализация води до огромно увеличение и подобрение на телекомуникационните услуги. Новите собственици на Телеком Нова Зеландия инвестират 4,7 милиарда долара в компанията (повече, отколкото са платили като покупна цена за компанията). В резултат компанията гарантира свързване на нов телефонен пост в рамките на 24 часа и ако не успее да се вмести в този срок, предоставя на клиента безплатни услуги на стойност 50 долара. Компанията гарантира и поправка в рамките на 24 часа от получаване на оплакване за проблеми с телефоните.

За първите 5 години след приватизацията и пълната либерализация на пазара, цените на телефонните услуги за бизнеса спадат със 64%, а цените на услугите за граждани - с 54%. Цените на мобилните телефонни услуги спадат с 33%. Качеството на услугите достига най-високите световни стандарти, като според ОИСР комуникационната система в Нова Зеландия има най-високото техническо качество в развитите страни.

Новите собственици на компанията също получават добра възвръщаемост от инвестициите си. Те инвестират 4,25 милиарда долара за закупуване на компанията и още 4,7 милиарда за обновяване на системата. През 1990 г. компанията има пазарна стойност на фондовата борса от 4,4 милиарда долара. Само 6 години след това стойността ѝ е 14 милиарда долара.

Конкурентите навлизат на пазара веднага след либерализирането му. Първият конкурент - Clear Corporation, само за пет години печели 20% дял в националния телефонен пазари и 23% при международните разговори.

В периода на преструктуриране заетите в Телеком Нова Зеландия спадат от 22 хиляди на 10 хиляди, а след приватизацията до 7 хиляди. Либерализацията на пазара обаче води до появата на много конкурентни комуникационни фирми, които растат бързо и в тях намират работа 28 хиляди души, т.е. повече, отколкото са уволнени от Телеком Нова Зеландия. Така общият брой на заетите в телекомуникациите нараства от 22 хиляди на 35 хиляди.

/За повече информация/

Изводи:

1. За успешна приватизация не е нужно да се подписва договор, съдържащ десетки хиляди клаузи (какъвто е проектодоговорът за продажба на БТК - над 1000 страници).

2. Не е нужно в договора за приватизация да се включва изискване купувачът да прави точно определена сума инвестиции в компанията - той сам може по-добре да прецени колко да инвестира, защото има най-голям интерес от инвестицията.

3. В Нова Зеландия при приватизацията не е имало изискване за запазване на определен брой работни места в телекома, напротив - още преди приватизацията правителството е уволнило голяма част от излишните служители. От друга страна, бързата и пълна либерализация на сектора води до висок растеж и до разкриване на много работни места, които компенсират спада на броя на служителите в бившата монополна компания.

4. След либерализацията на пазара се подобрява качеството на услугите и спадат цените (в България либерализацията съвсем не е пълна и става много бавно - тук се лицензират и регулират дори частните конкурентни оператори, което означава, че комуникациите ще се развиват по-бавно от възможното).

Споделяне
Още от Бизнес

Как си обяснявате акцията на прокуратурата с обиски и арести в президентството?