Узаконена полицейщина - това е законът за държавната тайна

Резултатът от дъвкания 10 дни Закон за класифицираната информация, е, че т. нар. гражданско общество чрез правителството и парламента остави на специалните служби сами да си напишат удобен закон и им го приеха почти без забележки. Духът на закона е като по Оруел.

Като че ли скандалът със закриването на комисиите по досиетата бе създаден нарочно. Защото покрай този шум тихомълком бяха приети толкова опасни текстове в уредбата на държавната тайна, че сравнена с тях, историята с досиетата бледнее.

И покрай общите приказки за неотложната необходимост от приемането на законова база, която да уреди защитата на класифицираната информация, зад оправданието, че този закон е крайно нужен за членството ни в НАТО, в него се появиха текстове, които будят огромно безпокойство.

Част от тях дават изключителни правомощия на държавата и на специалните служби в областта на информацията и контрола над нея, други дават възможност за различни и нееднозначни тълкувания, трети правят буквално невъзможен достъпа на обществото до документи от значение за историята, четвърти предполагат колизии между институциите.

Депутатите приеха, че бъдещата Държавна комисия по сигурността на информацията фактически ще бъде безконтролна. Тя ще се състои от петима членове, включително председател и зам.-председател, които ще се определят от правителството по предложение лично на премиера. Комисията ще бъде първостепенен разпоредител с бюджетни средства, а нейните членове ще са с 5-годишен мандат, което ѝ дава допълнителна самостоятелност. Нейното единствено задължение е да дава годишно доклад и да предоставя равна по обем и съдържание информация на президент, премиер и председател на НС. Друг контрол не е предвиден. Всички предложения поне част от тази комисия да се назначава или избира от президента или парламента бяха отклонени. Не стана ясно и защо

не бе допуснат дори парламентарен контрол

примерно чрез комисията по вътрешен ред и сигурност. В същото време в ръцете на тази държавна комисия са дадени огромни правомощия, а концентрацията на информация в нея няма аналог и сравнение.
Отгоре на всичко тя може да изисква информация от масивите на всички специални и полицейски служби, от тези на държавните и на местните органи, тази комисия може да задължава данни да им предоставя и всяко физическо или юридическо лице. А накрая депутатите гласуваха дори регистрите, които тя води, да са абсолютно секретни.

За да е пълна полицейщината, депутатите

се вързаха на специалните служби и им гласуваха значителни правомощия

по отношение на проучванията на граждани и фирми за достъп до секретни документи и за контрола върху опазването на държавната тайна. Така всеки, който трябва да получи достъп до класифицирана информация - било то заради естеството на работата, заради заемането на дадена длъжност или пък защото участва в конкурс за поръчка, в която има секретна информация, - може да бъде следен, подслушван и филмиран. Депутатите гласуваха поне това все пак да става по реда на закона за специалните разузнавателни средства, т. е. със санкцията на съд.

В същото време обаче народните представители приеха, че при проучванията си службите за сигурност могат да задължават лица да се подложат на медицински и психологически тестове и изследвания, както и да си казват банковите сметки, за да докажат, че не са излъгали при отговорите си в попълваните в началото на процедурата въпросници. Истина е, че бе гласувано тези действия да се извършват само със съгласието на лицата. Но пак там е записано, че ако не се съгласят, губят право да заемат съответната длъжност, да започнат работа или пък да извършат поръчката.

Интересно е да се отбележи, че на спецслужбите бе разрешено да съхраняват данните, получени в процеса на проучването на физическите лица и на фирмите. А това е крайно деликатна информация.

Истинско недоумение обаче буди приетата разпоредба в закона, според която всеки ръководител на ведомство

може фактически сам да определя кой документ ще представлява служебна тайна

Всеки министър, кмет или шеф на агенция ще може да си напише списък на категориите информации, които смята, че представляват служебна тайна и не следва да са обект на Закона за достъп до обществената информация. А законът е определил достатъчно общо, че служебна тайна е информацията, която не е държавна тайна, но "нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес". После пише, че тя ще се определи със закон - какъв закон, къде точно, изобщо не става ясно.

Изключително хлъзгави са и нивата на класификация на информацията и техните грифове за сигурност. Има следните грифове:

- "Строго секретно" - за материали, нерегламентираният достъп до които би застрашил в изключително висока степен суверенитета, независимостта или териториалната цялост на страната или би могъл да създаде опасност от възникване на непоправими или изключително големи вреди. Предвидено е тези документи да бъдат разсекретявани след изтичането на 30 години. Този гриф заменя сегашния "строго секретно от особена важност".

- "Секретно" - висока степен на застрашеност и опасност от възникване на трудно поправими или големи вреди. За този гриф се предвижда разсекретяване след изтичането на 15 години от създаването на материала. Той сменя сегашния "строго секретно".

- "Поверително" - говори се само за застрашаване и за вреди. За материалите с този гриф се предвиждат 5 години секретност. Той сменя досегашния "секретно".

- "За служебно ползване" - този гриф се отнася до материали, представляващи служебна тайна. За тях се предвиждат 2 години период, в който не може да има публичен достъп.

В отделен текст е записано, че прегрифирането на досега създадените материали става автоматично.

Всички документи на Държавна сигурност, които носят в момента гриф "строго секретно" - според депутата от НДСВ Владимир Дончев това са повечето от тях, вече ще имат гриф "секретно". Т. е. тази година трябва да бъдат разсекретени всички материали, създадени до 1987 г. Публични пък трябва да станат всички документи със сегашен гриф "строго секретно от особена важност" (бъдещ "строго секретно"), създадени до 1972 г.

Но тук идват изключенията и странностите.

Дава се право на държавната комисия с решение да удължава сроковете

"когато националните интереси налагат това, но с не повече от първоначално определените". Или казано на обикновен език, документите с гриф "строго секретно" могат да останат тайна при абсолютно неясни критерии цели 60 години, тези с гриф "секретно" - 30 години, а "поверителните" - 10 години. Отгоре на всичко в чл. 36 пък бе допуснато унищожаване на информация, редът за което щяло да бъде определен в подзаконовите актове по прилагането на закона. Така лесното прочитане на документите на бившата ДС, което лансира Владимир Дончев, може да се окаже чиста химера.

Освен това депутатите от мнозинството гласуваха фактически някакъв "нов по-висок гриф", след като дадоха право на вездесъщата комисия по предложение на министрите на вътрешните работи или на отбраната, както и на шефовете на службите да слагат "допълнителни маркировки на материали и документи с по-високо ниво на класификация от "строго секретно". Отгоре на всичко пак по същия ред има възможност да се определя и някакъв специален "кръг на лица с право на достъп до тези материали и документи". Последното

може да стане предмет на разправии между отделни институции

Ако се чете буквално този текст, той фактически премахва правилото, че например президент, премиер и председател на парламента получават равна по обем и съдържание информация.

Между другото липсва елементарна логика в разпоредбата, че тези тримата няма да бъдат изобщо обект на проучване за надеждност както всички останали хора. Всъщност на такава проверка няма да подлежат и министрите, главният секретар на МС, народните представители, съдиите, прокурорите и следователи за секретни материали, за които им е необходим достъп по служба, по принципа "необходимо да се знае". Така например нито един от изброените не заема длъжност след психотест или медицински изследвания. Така че е напълно логично, ако за всички останали е възможна такава проверка, то още повече това да важи за тях. Най-малкото защото обемът на секретна информация, до който те имат достъп, е по-голям. Опасен е и текстът, който не дава възможност за

никакъв съдебен контрол върху отказите

за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация, както и върху прекратяването или отнемането на вече издадено такова. Единствената възможност за преразглеждане е оставена в ръцете на самата комисия. И тя, и службите за сигурност обаче обявяват само правното основание за отказа и им е предоставено правото да не пишат никакви мотиви и да не дават никакви обяснения.

Подобно е положението и в даденото правомощие да се спират на границата лица, "за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България". Депутатите бяха на ръба да гласуват и изключително странен текст, предложен в правителствения проект и подкрепен от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред - отмяна на чл. 284 "б" от Наказателния кодекс.

Този заключителен параграф показа и кой всъщност е писал закона и кой има интерес от него. В последния момент Владимир Дончев обаче предложи текстът в НК да остане. Ако беше отменена нормата, щеше да отпадне наказателната отговорност за шефовете на специални служби, които привличат за щатен, нещатен или секретен сътрудник на действащите служби за разузнаване или сигурност лице, заемащо публична длъжност. Така те щяха да могат да ползват като агенти напълно законно включително премиер, президент, министри, председател на Народното събрание, депутати, шефове на национални медии, съдии, прокурори, следователи, дипломати и т. н., включително и да реактивират бивши сътрудници дори от времето на ДС. А те знаят как да ги правят тези неща. Голяма би била изненадата, ако не го правят тайно и сега. Все пак успяха да скрият цели 25 "много важни сътрудници" от времето преди 10 ноември 1989 г.

Но и без този текст законът има достатъчно подводни камъни и опасни текстове, които дават възможност под лозунга "национална сигурност" и "покана за НАТО" да се нагледаме на узаконена полицейщина и на гъста информационна мъгла.

Заради многото секрети може да пропуснем да научим дори кога сме влезли в НАТО.

© Copyright Mediapool