В блатото на отбранителния мениджмънт

В процедура на второ четене в парламента е поредното изменение в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС). То трябва да осигури необходимата правна рамка на развиващите се гражданско-военни отношения в съответствие със съвременните технологии и практики за ефективно командване и управление на войските и силите, в основата на които са изискванията за паралелна интелективна организация на отбранителните системи.

И в тези – поредни - изменения отново e запазена практиката на компромиса за съжителстване на архаичното с новото. За да се осигури жизнено пространство на новите тенденции в командването и управлението на войските и силите, както и да се даде възможност на милитаризирано мислещата част от българския политически мениджмънт да се научи да ръководи по новому системата за отбрана (или системата за защита на жизненото пространство на българското общество), е възстановена архаичната практика от съветското минало щабовете на видовете въоръжени сили да се оглавяват от командващи, които да имат постоянни военни съвети.

Явно компромисът за създаването на тези военни съвети е бил твърде голям, защото авторите на този законопроект са пренебрегнали основополагащия принцип, че такива съвети се създават само във висшите военни инстанции.

Съгласно приетата от Народното събрание Визия за развитие на въоръжените сили, на командващите видовете въоръжени сили на Република България е предоставен статут на оперативни ръководители. А и в съществуващата към момента теория и практика на страни, ефективно използващи армиите си, такива архаични остатъци от милитаризираните тоталитарни общества като военните съвети във видовете въоръжени сили просто не съществуват. Ако някъде, по силата на традициите, те все пак са оставени, в техния състав задължително са включени граждански лица, които да осъществяват връзката с политическото ръководство.

Защо това не е предвидено в законопроекта на Министерския съвет, можем само да гадаем. Но че такова неформално или полуформално присъствие (например по договорки между началника на Генералния щаб и президента), ще бъде практикувано, е предвидимо.

В този тип колегиални съвещателни органи не е възможно да има само “чиста” военна експертиза, тя винаги е съпътствана с необходимостта от оценка на социалната и политическата среда.

Така конституирани, тези съвети създават вакуум, който, естествено, ще бъде запълнен. С какво – можем също да гадаем. Едната възможност е да се политизират самите членове на този съвет, но практиката за създаването на Обществения съвет в Министерството на вътрешните работи е твърде скорошна, за да не бъдат направени и други предположения.

Самият факт, че в тези съвети не е предвидено присъствие на оправомощени от органите на изпълнителната власт граждански лица, показва склонността на политическата класа у нас да реанимира архаични практики, без да се съобразява с настъпилите дълбоки промени в обществото.

Тази “грешка” вероятно е допусната и поради невъзможността на политическото ръководство да получи качествена, освободена от натиск, институционализирана експертиза, след тоталното подчиняване на военно-образователните и научни организации на началника на Генералния щаб.

Резултатите от внесения и приет на първо четене законопроект за изменение на ЗОВС показват, че дискусия по тези въпроси не е имало. Явно за представителите на управляващата коалиция не е представлявало никаква трудност да застанат срещу предложението на излъчения от тях Министерски съвет длъжността “командващ на съвместното оперативно командване” да бъде включена в състава на Съвета по отбрана, който е съвещателен орган на министъра на отбраната.

Тази длъжност е нещо ново в развитието на армията. Тя съсредоточава в себе си огромен потенциал на бъдещи отговорности за ефективното и ефикасно ръководство на реалните операции на въоръжените ни сили и включването ѝ в състава на Съвета по отбрана е ключова предпоставка за изграждането на новата култура за командване и управление. Култура, при която не може да има място за фелдфебелски сентенции от рода на “войници дал господ – конете струват пари”.

В условията, в които вече функционират отбранителните системи, непрекъснато се отчита силата на политическия ефект при всяко намерение или всеки опит, дори и най-слаб, за използване на военния инструментариум на държавата.

Може би именно тези характеристики на новата длъжност са предизвикали смут в разбиранията на народното представителство. Изключването на командващия съвместните операциите от състава на Съвета по отбрана при Министъра на отбраната е поредният симптом за жизнеността на архаичното, моделирано от времето на Втората световна война военно мислене. За съжаление то не битува само сред военните среди, но се е загнездило и в политическата класа на страната.

Това е вторият случай за последните две години, при който управляващото мнозинство пренебрегва експертизата на МС и се подчинява на субективната, но институционализирана оценка на началника на Генералния щаб на Българската армия. Първият път това се случи с измененията на Визията за развитието на въоръжените сили, също направени зад гърба на МС. Информацията по този случай все още е класифицирана и след като бъде разсекретена, ще имаме повод да коментираме още веднъж този проблем.

Поредният акт, направен от представители на управляващата коалиция, показва със сигурност, че все още политическият мениджмънт в България стои в блатото на архаичните разбирания за ефективност. Едва ли има по -добър пример, за да се илюстрира дълбочината на съществуващия проблем:

“Сто немски войника в средата на 1944 година са били равни на около 125 американски или британски войника. ... И приблизително по същото време, сто немски войника са били равни на около 250 руски. Това в никакъв случай не означава, че средностатистическият немец е бил по-интелигентен, по-храбър, по-силен или по-мотивиран от средностатистическия руснак. Но със сигурност означава, че, организирани в бойни съединения, германците използват своето въоръжение и оборудване 2.5 пъти по-добре, отколкото го правят руснаците. ... Но най-големите разлики се забелязват при фактора генералски състав. ... По време на Втората световна война и сред руснаците, и сред американците, и сред британците имаше генерали, не по-лоши от германските, но пък германците имаха десет пъти повече по численост добри генерали от всички останали”.

(Полк. (рез.) Т. Н. Дюпюи, директор на Организацията за исторически оценки и изследвания, Вашингтон, САЩ)

Може би нашите политици трябва да се вслушат в тези думи, за да не задълбочават драмата на реформата във въоръжение ни сили.

Прекъсвайки пряката връзка между политическото ръководство и командващия операциите, нашите политици укрепиха за пореден път практиката за размиване на отговорностите по етажите на военната бюрокрация. А от горния цитат е ясно, че по този начин се създават предпоставки за лош отбранителен мениджмънт, което е вече реална, наша си заплаха за живота и здравето на войниците ни, участващи в операции.

Това може да е начин на мислене, но когато за втори път по един и същи повод се пренебрегва Министерския съвет, за да се “бетонират” от народното представителство искания на Началника на Генералния щаб, не може да не се замислим и върху вероятността, че може би зад корпоративния интерес на малка част от генералитета се крие целево саботиране на демократичните устои на българската държавност. Държавност, която не само е възприемала, но е и създавала най-модерни техники и технологии за своята защита.