В БНТ: вместо култура - билки, диети и зодии

В БНТ: вместо култура - билки, диети и зодии

След като БНТ опита да използва мерките срещу коронавируса за алиби на програмни и кадрови трансформации, дойде ред на лятото. Колко удобно е да свалиш неудобни предавания и водещи уж за ваканцията, а пък есента, когато не ги върнеш, едва ли някой ще сети да протестира със стара дата. Както трябваше да стане с "Вяра и общество". Подкрепата, която водещият Горан Благоев получава, едва ли ще го спаси в бъдеще. Сменят се сезоните, сменя се и дневният ред на обществените недоволства, а на Кошлуков едно не може да му се отрече - каквото си науми, го върши.

Така се случи и със сутрешния блок за култура, наречен по-късно "Култура.БГ". Още с идването си на "Сан Стефано" като програмен директор Кошлуков бе решен да се разправи с предаването. И бе избрал точно как - като го извади от културата и го вкара в лайфстайла. Започнаха какви ли не намеси и експерименти с подбора на гостите, с времетраенето, с водещите… През април под претекста на мерките срещу коронавируса за малко да отпаднат и Александра Гюзелева, и Димитър Стоянович. В резултат на поредния скандал те останаха в ефир, но предаването вече го няма. Зад благовидното, но нищо неказващо наименование "Лято с БНТ" то се сля със "Сто процента будни" - сутрешното лайфстайл предаване на Канал 1. Получи се някакъв телевизионен кентавър, за който шопът с пълно основание ще каже "такова животно нема". В микса от разножанрови водещи - общо петима, екранните физиономии трудно могат да се запазят, а и зрителят става разноглед. Културните теми са свити и разположени между интервюта и репортажи за билки, диети, зодии и т.н., така че който иска да разбере нещо за новите сценични форми на открито, да речем, ще трябва да се образова и за рисковете от закъснялата бременност.

Ни най-малко не подценявам лайфстайл форматите, особено когато са реализирани артистично и с разбиране, както в "Сто процента будни". Те не само държат висок рейтинг, но и реално помагат на градския човек да се справя във всекидневието си. Искам да кажа обаче, че не са съвместими с едно сериозно предаване за култура, освен ако целта не е то да бъде претопено и да загуби смисъл. Лайфстайлната ориентация, която по същността си е развлекателна, включително и като начин на водене, "по съседство" олекотява културната проблематика, отнема ѝ дълбочината, аналитичността и дискусионността. Най-малкото защото лайфстайлът и културата предполагат различни нива на зрителска компетентност, а, както е известно, една аудитория е толкова компетентна, колкото е компетентен най-некомпетентният ѝ член. Това значи предизвестен край на всеки по-сложен разговор за култура и постепенно насочване към общ информационно-развлекателен режим.

Бихме могли да се надяваме, че след ваканцията "Култура.БГ" ще се върне в старите си граници, ако "каращисването" ѝ с лайфстайла не следваше първоначалния замисъл на Кошлуков. И ако не беше епизод от цялостна стратегия за ограничаване на критичната публичност. Тя съвсем не се отнася само до БНТ - няма да изреждам списъка на поразените от нея журналисти в другите медии, а ще спомена само, че като част от същата стратегия могат да се приемат непрестанните атаки срещу Иво Прокопиев, които в последна сметка трябва да доведат да закриване на медиите му, известни именно с критичната си насоченост към властта.

Критичната публичност все повече се оттегля в социалните мрежи, където е място за котенца и коктейли, а котенцата и коктейлите са се запътили към медиите. И те са склонни да забравят, че критикуването на властта е техен основен професионален дълг, който в общия случай не цели да я свали, а да повиши демократичните ѝ качества. Това е валидно не само за властта в политическата сфера, а навсякъде. "Култура.БГ" и "Вяра и обществено" станаха жертва на критичното си говорене за културата и за църквата.

Критикуването на властта има оздравителна функция освен за самата власт, и за обществото. То престава да я чувства като неотменима и нетърпяща възражения, да развива Стокхолмски синдром към нея и да иска да ѝ се прекланя. Обратният ефект - от бламирането на критичната публичност, в цифри може да се види в наскоро публикуването изследване на международната неправителствена организация "Глобсек": 45 процента от българите искат по-авторитарно управление със "силен и решителен лидер, който да не трябва да се занимава с парламент или избори". Да му мислим останалите...

Споделяне
Още от Анализи и Коментари