В България дърво може да ви убие и пак да си платите

Европейският съд по правата на човека осъди България да плати 12 500 евро обезщетение заради нарушено право на справедлив процес заради трагичен случай отпреди 22 години. Делото е заведено от съпруга и дъщерята на жена от Пловдив, която е загинала при нещастен случай през август 1998 г.. Върху нея е паднал клон на дърво.

През 2003 г. роднините завеждат дело срещу общината по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Те претендират за два милиона лева неимуществени вреди. Седем години по-късно съдът им присъжда обезщетение от 100 000 лв., но не съвсем.

Проблемът е, че съдът преквалифицира техния иск точно преди да излезе с решение. Роднините претендират за обезщетение срещу общината по ЗОДОВ. По този ред не се дължат такси върху отхвърлената част на исковете. Съдът обаче преквалифицира делото за непозволено увреждане по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Хората са натоварени с 4% държавна такса върху отхвърлената част от претенцията им, което означава, че трябва да платят 126 хил. лв. държавна такса.

Съдът признава, че те имат право на обезщетение, но таксите, с които ги натоварва, надхвърлят неговия размер с 26 000 лева.

Докато тече делото, Законът за отговорността на държавата и общините за вреди е променен. Промяната гласи, че ищците не внасят държавна такса върху отхвърлената част от иска, а дължат само разноски по делото.

"Дори и да се приеме, че искът е по Закона за задълженията и договорите, няма нормативен акт, който да допуска осъждане за заплащане на държава такса върху отхвърлената част от иска", пише в жалбата до Страсбург на адвокатите Снежана Стефанова и Михаил Екимджиев.

В жалбата до съда в Страсбург се казва, че когато българският съд е решил да преквалифицира делото, той е трябвало да остави исковата молба без движение до внасяне на дължимата държавна такса.

"Решението на Пловдивския апелативен съд, с което ищците са осъдени да заплатят последваща държавна такса, е произволно, тъй като държавната такса за разглеждане на исковете по ЗЗД е първоначална, а не последваща", се казва още в жалбата.

В крайна сметка само заради натрупаните лихви общината плаща на роднините на загиналата 267 868 лв., а те плащат държавна такса на съда в размер на 146 743 лв., т.е. от полученото им остават 121 125 лв.

В решението си съдът в Страсбург пише, че размерът на таксите е от съществено значение при определянето дали е нарушено правото на достъп до съд.

Европейският съд напомня, че прекомерното натоварване с такси по дела срещу държавата не трябва да води до парадокса тя да отнема с едната ръка това, което е присъдила с другата. В конкретния случай е станало точно това.

"Лихвите значително увеличават действителното обезщетение, получено от жалбоподателите, и намаляват съотношението спрямо съдебните такси, но тяхната цел е да компенсират забавянето на плащането", обяснява още съдът в Страсбург.