В България има свръхприем на деца в болниците с фалшиви диагнози

В България има свръхприем на деца в болниците с фалшиви диагнози и затова наличната статистика за острите състояния изобщо не трябва да бъде ползвана при анализа на нуждите на детското здравеопазване, върху който ще стъпи бъдещата Национална детска болница. За това предупреди водещият педиатър доц. Рада Маркова във вторник по време на кръгла маса в Народното събрание, на тема ”Анализ на нуждите за изграждане на Национална детска болница”.

Маркова изтъкна, че детското здравеопазване, както и здравеопазването като цяло у нас, страдат от "обръщане на пирамидата": доминират болничните структури и лечение и липсва достатъчно добра и квалифицирана доболнична помощ.

Маркова посочи, че бъдещата Национална детска болница трябва да се финансира 100% от държавата и да обедини разпилените в момента педиатрични структури в София и България, осигурявайки комплексно лечение. Но и че насочването на деца към нея трябва да става по специални критерии.

"Националната детска болница не може да се финансира от пътеки. Пътечната система трябва да бъде забравена за детското здравеопазване", подчерта изрично Маркова.

"В България хоспитализациите за деца са от порядъка на 35%-40%, за разлика от европейските страни, където хоспитализациите са между 3.5 и 4%", каза Маркова.

По думите ѝ статистиката за острата патология при децата трябва да бъде забравена, защото е "фалшива отвсякъде". "СЗО са казали, че това, което ние даваме като статистика на Европа, е плашещо. Няма дете до 5 години в България, което да не се е разболявало от пневмония", даде пример Маркова.

Трябва да изградим множество педиатрични структури по места, които да са качествени и да функционират в доболничната помощ и оттам да се насочват тежките случаи към Националната детска болница болница по определени критерии, продължи тя.

"Не може всяка пневмония да се лекува в национална детска болница", заяви Маркова. По думите ѝ ако детската болница се финансира изцяло от държавата, тогава няма да има проблем с комерсиализацията на обслужването на децата. Маркова заяви, че сега преглежда всекидневно двегодишни деца, чиято медицинска документация е дебела по една педя в резултат от свръххоспитализация и т.нар. "опътечване". "Стресират се хората за тежки състояния, каквито децата нямат, за да могат да функционират съответните болнични структури. Всеки човек, който е средно интелигентен и може да си направи справка или втора консултация, отказва хоспитализация", каза Маркова. Тя посочи, че 90% от детсокто здравепазване въобще не трябва да достига до болнични структури.

Маркова направи уговорката, че данните за хроничните заболявания при децата са ясни и предвидими и статистиката за тях е лесно прогнозируема.

Депутатът от ДБ д-р Александър Симидчиев допълни данните за свръххоспитализациите при децата, като съобщи, че годишно се извършват по 300 000 хоспитализации на деца. 100 000 са хоспитализациите на деца до 1 година, а същевременно годишно у нас се раждат по 50-60 000 бебета.

"Преди да тръгнем към лечение, трябва да направим адекватна диагноза. Част от причината сега да се върви крачка напред и крачка назад е заради недобре дефинирана ясна цел", посочи той.

Председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев също заяви, че е необходимо обръщане на пирамидата. Той смята, че у нас има достатъчен ресурс, който обаче трябва да се разходва правилно и това ще позволи реализирането на много проекти като Националната детска болница.

Доц. Боряна Аврамова от детската онкохематология в ИСУЛ коментира, че анализът на нуждите на детското здравеопазване е единствената неполитическа тема от проекта за детската болница и периодът на политическа нестабилност може да се използва за спокойното изготвяне на такъв анализ. Тя призова да се проучат европейските практики при изготвянето на такива анализи.

Други участници в дискусията се обединиха около идеята да се използва външен опит за изготвянето на анализа, а не той да се прави в Министерството на здравеопазването поради липсата на достатъчно опит и капацитет.