В България Саддам струва 2 милиарда долара

На срещата си с британския премиер Тони Блеър българският премиер Симеон Сакскобургготски поставил въпроса, че международната общност трябва да мисли за Ирак, след като Саддам Хюсеин вече не е начело на държавата.

На пръв поглед обсъждането на тази тема, а още повече повдигането ѝ от български министър-председател, изглежда мегаломанско. Ясно е, че не в София се решава съдбата на Саддам. Въпреки това тази позиция е рационална и разбираема, за разлика от някои други изхвърляния на българската дипломация. Българският премиер е водил разговора за Ирак от гледна точка на българските интереси, които, както е известно, там възлизат на около 2 милиарда долара.

Симеон е заявил, че страната ни стои зад категорична резолюция на Съвета за сигурност по казуса Ирак, но е свързал това в контекста на практически отписаните в момента дългове на Багдад.

Който следи развитието на събитията около Ирак вижда, че САЩ имат твърдата решителност да сменят режима в Багдад. Вчера съвсем ясно това беше заявено и от американския президент Буш. Както сполучливо отбеляза напоследък един от близките до републиканците коментатори, въпросът с разоръжаването на Саддам и промяната на режима не могат да бъдат разглеждани разделено.

Все повече стават и другите индикации, че часовникът е пуснат на обратно броене и е само въпрос на време да се облече решителността на американската администрация в някаква законова рамка.

Тази седмица Камарата на представителите, а след това и Сенатът, ще гласуват пълномощия президентът Буш да има право да започне военни действия срещу Ирак. Това ще стане преди частичните избори в САЩ през ноември, така че независимо от резултатите от вота, Белият дом ще има развързани ръце за действия.

Разговорите с ООН също продължават. Макар френското предложение за две резолюции на Съвета за сигурност - една за затягане на санкциите и евентуално втора за разрешаване на употребата на сила, да изглежда радикално различно спрямо "твърдата" американско-британска проекторезолюция, по същество става дума само за разделянето на две фази на едни и същи действия. Русия, която първоначално въобще отказваше да обсъжда нуждата от нова резолюция за Ирак, вече обяви, че би подкрепила френското предложение.

Като се тегли чертата под всичко това, остава само един извод - дните на Саддам начело на Ирак едва ли са твърде много. Дали ще отиде в изгнание в някоя арабска страна, както го призова шефът на Пентагона Ръмсфелд, или ще бъде свален при военен преврат, или пък ще падне от власт след тежки боеве през тази зима, не е толкова важно.

След оценката на тези обстоятелства е по-добре България да получи нещо, вместо да остане телевизионен зрител на събитията. В случая премиерът Сакскобургготски е разбрал това и е направил в Лондон "ход с пешката".

Някои може да зададат справедливия въпрос дали българската позиция и българския интерес към Ирак не трябва да се обсъдят първо в София и едва след това де се представят навън. Както показаха множество примери, това не сила нито на премиера, нито на правителството като цяло. От тази гледна точка поставянето на искане за иракските дългове първо в Лондон и точно сега е уязвимо и сигурно ще предизвика полемика.

Заради това обаче не бива да се пренебрегва положителният факт - заявена е активна позиция, която брани ясен и безспорен български интерес - в София Саддам струва 2 милиарда долара.

От днешната информация за срещата на българския и британския премиер може да се направи и още един по-общ извод.

Макар да сме малка страна без потенциал за силово налагане на собствените ни интереси, участието в международната политика има пряко отражение върху въпроси, които засягат всички български граждани. В този смисъл примерът с дълговете на Ирак е много добър.

Проблемът е защо тези проблеми не се дискутират публично и в България, където общественото мнение най-вероятно ще посрещне с неразбиране и недоволство обвързването на София с войната срещу Саддам Хюсеин. Обясненията на българските държавници, че към България все още не е отправено искане и че ще съобразим с ООН и международната общност, са общо взето в стил “Да живее международното положение” и не обясняват нищо. Защото България е част от международната общност, и то особено осезаемо сега, като член на Съвета за сигурност. Така че, браво на царя за заявената активна позиция, жалко, че я пази в тайна от избирателите си.