В България се надигат гласове срещу корупцията, въпреки опасностите

Разкриването на корупцията не е за страхливи хора в България - една от най-бедните държави в ЕС, където подкупите са просмукали тъканта на живота, покварявайки всичко - от производството на колбаси до строителството на магистрали. Това пише в броя от четвъртък на вестник "Интернешънъл хералд трибюн" в обширен репортаж от София под заглавие "В България се надигат гласове срещу корупцията, въпреки опасностите".

Има тихи ъгълчета в седем милионна България, където срещу корупцията се надигат гласове - на журналисти, две неправителствени организации, няколко природозащитни организации и дори някои политици, продължава изданието. Много противници на корупцията работят тихомълком, като методично събират информация в местни неправителствени организации, за да разкрият системната корупция, която накара "Трансперънси интернешънъл" да обяви България за най-корумпирана от 27-те държави в ЕС.

Някои журналисти и изследователи предприемат публична битка с корупцията и се изправят пред заплахи за убийство, бомба в дома им, телефонни обаждания от представители на организираната престъпност и дори потрошаване на костите с тръби и чукове, пише още вестникът, като припомня за побоя над Огнян Стефанов.

Природозащитниците често се изправят срещу здрави частни охранители, включително един, който удари с врата на колата главата на протестиращ.

Вестникът припомня смъртта на експерта по съдебна медицина проф. Стойчо Раданов, който беше намерен обесен на детска площадка. Може ли смъртта на съдебен лекар да е убийство или е самоубийство, провокирано от напрежението, че се противопоставя на системата, пита "Интернешънъл хералд трибюн". За Раданов противопоставянето на властите беше най-тежката част от работата му като съдебен лекар.

"Корупцията засяга цялото население - от чиновници в провинцията до висши представители на правителството. За съжаление хората ги обзема апатия. Те я приемат като част от живота си", цитира вестникът главния редактор на "Фрогнюз" Огнян Стефанов.

Заради европейския натиск за изкореняването ѝ, походът срещу корупцията се е превърнал в модерна идея и дори остро политическо оръжие, отбелязва "Интернешънъл хералд трибюн". Представители на опозицията използваха обвиненията в корупция, за да подкопаят позициите на своите противници, правейки така, че трудно да може да се открие границата между чистите и тъмните мотиви.

"Борбата срещу корупцията се превърна в политическо шоу", заяви изпълнителният директор на фондация "Риск монитор" Стефан Попов. "Ако всички са срещу корупцията, това означава, че никой не е срещу корупцията. Тогава можеш да използваш борбата с корупцията за свои собствени политически цели".

Вестникът цитира изпълнителният директор на Съюза на съдиите в България Ива Пушкарова, която казва, че в българския юридически елит адвокатите са съвсем наясно за съществуването на съдии с криминални връзки. "Как знаем ли? Те имат брачни или бизнес връзки с шефове на организираната престъпност. Те са съседи. Обикновено босовете на организираната престъпност живеят в защитена територия в комплекси и те живеят в същия район."

“Интернешънъл хералд трибюн” отбелязва, че тази атмосфера е далеч по-неразбираема за чужденците и припомня за посещението на представителя на Комисията по петициите към Европейския парламент Дейвид Хамърщайн, който беше таксуван пет пъти повече от нормалната тарифа за превоз с такси от летището до центъра на София. Хамърщайн се оплака на министъра на транспорта, но вестникът отбелязва, че "не е получил утеха".

Българите, които разследват корупцията и организирана престъпност, често развиват собствени стратегии, за да сведат до минимум рисковете. Дългогодишният криминолог към Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов говори открито по радиото и телевизията, като разчита, че публичността му носи защита, отбелязва изданието.

Този месец България се опитва да избегне загубата на милиони евро от европейски субсидии за строителство на пътища и земеделие, след като Европейската комисия реши, че парите са уязвими на измама, престъпни мрежи и слаб финансов контрол, припомня още вестникът.

По БТА