В България жените не са равнопоставени с мъжете, пише в доклад на "";Отворено общество"" до ЕС

Равнопоставеността между половете в страните - кандидатки за членство в Европейския съюз не е факт, въпреки процеса на присъединяване и изискванията, които той поставя пред тях. Това е изводът в доклад на фондация "Отворено общество" - Румъния и международната програма "Проблеми на жените" на институт "Отворено общество", съобщи БТА.

Констатациите и изводите от доклада ще бъдат представени днес от президента на институт "Отворено общество" Ари Найер на среща с членове на кабинета на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген.

Държавите в процес на присъединяване не са осигурили достатъчно гаранции за равни възможности и равнопоставеност на жените и мъжете, липсват и ефективни механизми за прилагане на прогресивното законодателство в тази сфера, дори когато го има, заключава документът.

Разликата в заплащането на жените и мъжете е сериозен проблем във всички държави, обхванати от доклада - България, Естония, Литва, Полша, Румъния, Чехия и Унгария. По данни от независимо изследване в обществения сектор, проведено през 1997, когато България е една от държавите с най-големи разлики в заплащането на мъжете и жените в Източна Европа, възнаграждението на българските жени е едва 69 % от това на мъжете.

Традиционните стереотипи за ролята на жените и мъжете в обществото все още са широко разпространени и в много случаи пречат за постигането на баланс между професионални и семейни задължения, констатират авторите на документа. Липсват възможности за частична трудова заетост, недостатъчно добри са законовите разпоредби във връзка с отглеждането на деца, висока е цената на помощта в домакинството. Съществуват и предразсъдъци, насаждани от най-ранна възраст, са някои от изводите в доклада.

Обществото и съдебната система не са добре осведомени за правата, свързани с равнопоставеността между половете. Работодателите не винаги са запознати с новоприетите законови разпоредби, както изискват директивите на ЕС.

Докладът препоръчва на Европейската комисия да оказва натиск на правителствата да въведат принципа за еднакво третиране на жените и мъжете, да формулират правна дефиниция за непряка дискриминация, да приемат разпоредби, с които да освободят жертвите на полова дискриминация от тежестта на доказване.

От правителствата на страните - кандидатки се очаква да създават условия за гарантиране на равни възможности за жените и мъжете, да изгражда и укрепва чрез финансови и човешки ресурси институционални механизми за гарантиране на равноправие между половете.

България не успя да приеме през 2001 г. изготвения от правителството на ОДС, с широката подкрепа на неправителствените организации, законопроект за равните възможности на жените и мъжете. Новото управляващо мнозинство в 39 НС отхвърли проекта на десницата за подобен закон и предпочете създаването на общ антидискриминационен закон, който се отнася до пресичането не само на дискриминацията на полова основа, но и на основата на раса, етнос, религия. Правителеството Сакскобургготски внесе вече в Народното събрание проекта за антидискриминационен закон и в момента няколко парламентарни комисии обсъждат текста. По мнението обаче на представители на женски неправителствени формации, правителственият проект е стъпка назад в сравнение с проекта за равните възможности на жените и мъжете, защото изграждането на институционалния механизъм за предотвратяване на дискриминацията на полова основа ще остана на заден план, за сметка на решаването на междуетническите проблеми.