В диалога политик - избирател не е важно какво се говори, а кой го казва

Г-н Георгиев, как оценявате случилото се в СДС. Как партията влезе в националната си конференция и как излезе от нея?

СДС излезе от тази конференция в чувствително по-добра форма, отколкото беше в нейното навечерие. Така или иначе бяха решени основните проблеми, но зад тях ние виждахме и конфликт между различни визии за бъдещето на СДС. Аз не виждам нещо радикално да се променя в идейната платформа на синята партия. Очаквам по-радикална промяна в стила на политическо поведение на СДС. В частност очаквам СДС да се отвори отначало към обществеността и след това към сродни, близки по ценности други политически формации. Така че СДС се издигна към нов живот, в който може би ще намери верния тон след тежката загуба на парламентарните избори. Ще преодолее кризата, шока, преживян на президентските, а преди това и на парламентарните избори.

Какъв е конфликтът на различните визии за бъдещето на СДС?

Забелязахме конфликт не просто между групи, а и между различни визии за възможното бъдеще. Сега очевидно надделя гледната точка, която залага на промяната на стила на политическо поведение. Надделя визията за едно СДС по-човешко, по-обърнато към проблемите на хората. Това е печелившата стратегия.

Заявка за какво е СДС с лидер Надежда Михайлова?

Предполагам, че това ще бъде връщането на лидерските позиции първоначално в дясното политическо пространство, а след това и в политическото пространство като цяло. Същевременно това е заявка за скъсяване на дистанцията между политическия елит и редови граждани на България. Във всички случаи в последните години Надежда Михайлова е била политик, който се е ползвал с високо доверие. Предпоставка, че на нейните послания, дори да говори същите неща, каквито говорят и другите лидери на СДС, биха повече ѝ вярвали. Това е една добра предпоставка за успешна политика. В условията на политиката не е важно какво се говори, а кой го казва. Липсва ли доверие, липсва ли отношението на симпатията, политическата комуникация е неуспешна. От тази гледна точка Надежда Михайлова очевидно има потенциал да бъде успешен лидер на СДС.

Казахте, че СДС трябва да се върне като лидер в дясното политическо пространство. Кой е лидерът сега в дясното пространство?

Очевидно борбата за лидерски позиции в дясното пространство основно в краткосрочна перспектива ще бъде между НДСВ и СДС.

Дясна партия ли е НДСВ?

От гледна точка на реалната политика, която можем вече да наблюдаваме, това си е една дясноцентристка партия. За мен поне.

Какви са рисковете пред Надежда Михайлова? От какво трябва да се предпази в момента?

Основните проблеми пред Надежда Михайлова на първо време са със структурите, с апарата. Практически навсякъде, където СДС има активни структури, те са раздирани от противоречия. Това, че на централно равнище е постигнат консенсус, някакъв условно казано граждански мир, не е гаранция, че по места това ще стане автоматично. Освен това, неин проблем ще бъде да възстанови структурите на СДС там, където те на практика са се разпаднали. А така е в по-малките градове и селища на страната. Специално в структурите на СДС има и други влиятелни центрове и авторитети, центрове на влияние, които не във всички случаи ще бъдат достатъчно категорично зад една евентуална нова линия на политическо поведение, която Надежда Михайлова би наложила.

Раздели ли се СДС веднъж завинаги с клиентелизма?

Клиентелизмът е много жилаво явление в България и не е характерен само за СДС. Някак си трайно беше приписан към имиджа най-вече на тази политическа сила през последните години. Това е доста сложен процес, тъй като клиентелизмът е нежелателно явление във всяка една политическа демокрация.. От тази гледна точка ще бъде голяма изпитание за Надежда Михайлова и за новата линия на СДС да се еманципира от подобен род системи на зависимост, дори на първо време това да коства на СДС загуба на влияние и подкрепа в среди, които могат да си позволят финансова подкрепа за СДС. СДС ще спечели само ако успее да изчисти имиджа си от всякакъв тип подозрения за връзки, за трансформация на политическо в икономическо и обратно влияние. Ако успее да се освободи от всички онези персони, които по места могат да ги посочат с пръст, като възползвали се от управлението на СДС, за да решават свои лични проблеми и заради които СДС загуби влияние в голяма степен.

Каква е оценката Ви за речта на Иван Костов?

Тя е особена реч. От една страна, цялата система от ценности, цялото това отношение към обикновения човек, който прозира в тази реч, ми е много чуждо. От друга страна, намирам, че тази реч ако не друго, поне наистина е искрена. Което безспорно е достойнство. Аз съм дълбоко убеден, че това, което Костов каза, е настина това, което мисли. Дали го харесваме или не го харесваме, това като цяло е добър стил. Аз бих предпочел политиците откровено да съобщават какво мислят по всички важни проблеми, в това число и за такива като нас, обикновените хора. Този стил на говорене в България няма шансове да бъде печеливш. Костов наистина каза горчиви истини, защото зад него прозира някакъв тип елитаризъм, който е дълбоко чужд на хората. В момента безспорно в страната доминират антиелитарни настроения. Виждаме го по страшно много симптоми. За съжаление стилът "Костов" е един от основните фактори, който породи този тип отношения, който в крайна сметка генерира това голямо политическо отчуждение между управляващи и управлявани.

Мислите ли, че завинаги България е откъсната от съветско-руската зона на влияние? Има доказателства в последно време, че не е съвсем така?

Не вярвам в краткосрочна перспектива България да се откъсне изцяло от това влияние. Няма и как да бъде иначе, докато чисто икономически Русия си остава един от основните външноикономически и търговски партньори на страната, особено в частта внос. Докато сме в ситуация, в която целия енергиен потенциал, респективно цялата икономика зависи от руски ресурси, е абсурдно да си мислим, че е възможно да бъдем прекалено независими от икономически и политически влияния на Русия. Няма как да бъдем независими, докато практически огромна част от бюджетния ни дефицит е външна търговия с тази все пак мощна икономика, мощна от гледна точка на нашите собствени възможности. Не съм сигурен дали това е чак толкова страшно. Не съм от тези, които това особено ги плаши. Бих предпочел да си развивам икономическите отношения, стига те да бъдат по-реципрочни.

Не ви притеснява, че привличаме главно криминалните явления от Изток?

Големите инвеститори не мисля, че са от криминалните. Ние винаги ще привличаме съмнителни капитали, докато можем да бъдем атрактивни за склонни към рисково инвестиране инвеститори и докато не станем сигурна страна. Когато не станем достатъчно прогнозируеми и като политическо поведение, и като вътрешно поведение, ние ще бъдем атрактивни за подобен род инвестиционни потоци. Така че проблемът си е наш, проблемът е за нашата собствена стабилност, нашата собствена европеизация. Докато не сме стъпили на краката си стабилно, и много малки и незначими в световен мащаб външноикономически фактори ще бъдат в състояние да дестабилизират политическата и икономическата ситуация в България. Друг е въпросът, че еманципацията ни от рискови влияния е доста дълъг процес. За съжаление през годините на прехода ние станахме все по-чувствителни към такива влияния, а не все независими.

В политическата резолюция на СДС е записано, че предсрочните парламентарни избори са вариант за излизане от кризата. Кой би могъл да ги спечели, ако днес или утре има вот?

Това е много абстрактна ситуация, защото аз лично не вярвам предсрочни избори да има през 2002 г. Поне за момента от ключовите политически сили в най-добра кондиция е БСП. Това поне показват електоралните изследвания. След президентските избори БСП върна доста прилични за себе си позиции - имам предвид най-стабилните позиции и най-стабилната подкрепа от 1997 г. насам. НДСВ и СДС не са във форма към сегашния момент. Трудно ми е да прогнозирам как случилото се на конференцията на СДС и новия лидер ще повлияят. Трябва малко да почакаме, естествено. Някакви много радикални промени там не могат да се очакват. В момента, ако ще има печеливши, това ще бъдат основно БСП и ДПС. Движението, което без да е основен политически фактор в момента, също бележи симптоматичен ръст на подкрепата или във всеки случай успя да сплоти около себе си и онези периферни зони от своя електорат, които през годините на прехода са се колебаели и са бивали склонни да залитат в една или друга посока встрани от ДПС.