В Европейския съюз са на различни позиции по разширяването на Изток

Първите дебати на новия Съвет по общи въпроси по повод състоялата се вчера среща на министрите на външните работи на страните от Европейския съюз не бяха особено плодотворни.

Представителите на петнадесетте страни от ЕС обсъдиха възможностите за компенсиране на кандидатите за членство в евросъюза, за да не се превърнат те в обикновени данъкоплатци след присъединяването си. Освен това възникна и въпросът за новото разпределение на правомощията между Европейския съвет и Европейския парламент, тъй като през 2001 г. компетенциите на двете институции бяха определени с оглед присъединяването на 12 нови членки, а сега в най-добрия случай ще бъдат приети 10.

По никой от двата въпроса обаче не се постигна какъвто и да било напредък. Съществува дори опасност за четири от 10-те страни (Словения, Чехия, Кипър и Малта) да понесат парични загуби след приемането им, тъй като техните вноски ще бъдат по-високи от това, което ще получават като членки, като се има предвид обстоятелството, че в момента тези страни се ползват от средствата на специалните фондове, предназначени за кандидатите. За да не се получи тази ситуация, петнадесетте страни от ЕС взеха решение кандидатите да се присъединят към съюза през 2004 г. и да получат компенсации, равни най-малкото на сумите, които получават в момента.

Четири от петнадесетте страни, който плащат и най-големи вноски към бюджета на ЕС /Германия, Холандия, Великобритания и Швеция/ смятат обаче, че тези компенсации трябва да се намалят.

Вчера те предложиха през 2004 г кандидатите да получат авансово 4 на сто от стойността на проектите, които ще представят за финансиране със средства от присъединителните фондове и фондовете за подпомагане на регионалното развитие. Тази сума ще бъде приспадната от размера на компенсациите. За да се осъществитази операция обаче, ще трябва да се направят изменения в строгия правилник, с който се регламентира авансовото отпускане на средства от споменатите фондове. На тази възможност се противопоставиха онези страни, които трябваше стриктно да спазятусловията на финансиране със средства от фондовете /Испания, Гърция, Ирландия и Португалия/. Самата ЕК вижда в това предложение опит за дискредитиране на европейските фондове като стъпка към тяхното премахване в бъдеще. Различията между членовете на ЕС се проявиха още преди да са започнали дискусиите по един от най-сложните проблеми на разширението - преките плащания към кандидатите за подпомагане на селското стопанство.

Вземането на решение по този въпрос беше блокирано от Германия и Холандия, но до края на ноември спорът трябва да се реши, за да не се спре целият процес на разширяването.

Не получи разрешение също и институционалният въпрос. Сложното разпределение на правомощията на европейските институции, договорено на срещата в Ница през 2000 г. ще трябва да се преразгледа, защото беше направено с оглед хипотезата за 27 членен състав на ЕС до 2004 г. Сега вече окончателно беше решено, че ЕС в най-добрия случай ще включва 25 членки /след елиминирането на България и Румъния/. Ето защо се налага да бъдат определени нови проценти на мнозинствата за вземане на решения в Европейския съвет и да бъдат разпределени отново местата в Европейския парламент.

По БТА