В геополитическия билярд САЩ - Ирак се разиграва и разширяването на НАТО

Турнето на американския вицепрезидент Дик Чейни, целящо получаването на подкрепа от съюзниците за евентуална офанзива срещу Ирак в рамките на антитерористичната кампания, приключи вчера след визитата в Анкара.

Няколко часа по-рано, във Вашингтон, директорът на Централното разузнавателно управление /ЦРУ/ Джордж Тенет достави липсващата верига в плана, пуснат в ход срещу Саддам Хюсеин. След като в продължение на няколко месеца след атентатите на 11 септември изявленията на Запада изключваха нападение срещу Ирак поради липса на доказателства за връзките на режима в Багдад с атентатите срещу САЩ и с подкрепа за тероризма, ето че Тенет сега за първи път разкри съществуването на такива връзки. Това на практика представлява мотива за разширяване на войната от Афганистан към Ирак.

Багдад е имал връзки с терористичната мрежа Ал Каида, с която споделя враждебността към САЩ, а според информация от саудитското кралско семейство е възможно властите в Багдад да са сътрудничели от тактическа гледна точка с ислямистката мрежа, заяви във вторник Тенет пред комисията по въоръжените сили в американския Сенат. Това изявление противоречи на теорията, разпространявана досега, че Ирак и Ал Каида не можели да си сътрудничат заради идеологически различия.

В американското дело скочиха да помогнат и кюрдите, които съзират известни предимства от свалянето от власт на Саддам Хюсеин.

Групировка, близка на ислямистката терористична организация Ал Каида, действа в Северен Ирак, заяви Ахмад Беруани, представител на една от организациите на кюрдското малцинство - Патриотичен съюз на Кюрдистан /ПСК/, в интервю, публикувано вчера във Файнаншъл таймс Дойчланд. Беруани заяви, че "групировката Ансар ал-Ислам представлява опасно екстремистко движение в Северен Ирак и филиал на Ал Каида", но допълни, че не е в състояние да потвърди връзките на Ансар ал-Ислам с иракските тайни служби.

ПСК, ръководен от Джелал Талабани, е една от кюрдските организации, които след войната в Залива през 1991 г заедно с Кюрдската демократическа партия /КДП/ на Масуд Барзани контролират Северен Ирак.

Сложен проблем, но не и неразрешим за Вашингтон, е получаването на подкрепа от ключовия съюзник в региона - Турция, единствената мюсюлманска държава, членка на НАТО, която остро се противопоставя на атака срещу Ирак, опасявайки се от разрушителните последици, които може да има за Анкара една война в региона и преди всичко - отстраняването на Саддам. Посещението на Чейни в Анкара изглежда не е било истински успех. Той анулира заключителната пресконференция, за да отлети бързо към Вашингтон. След него обаче турският премиер Бюлент Еджевит заяви, че вицепрезидентът на САЩ го уверил, че войната срещу Ирак не е неизбежна. Ръководителят на турското правителство обърна внимание върху "безполезността на една война" срещу Ирак, като поиска САЩ да се съсредоточи преди всичко върху "важността на задачата" да се сложи край на израелско-палестинския конфликт.

За Анкара залогът за предотвратяване на война срещу Ирак е голям. Една криза в Ирак, предизвикана от отстраняването на Саддам Хюсеин, би дестабилизирала целия регион и би благоприятствала създаването на кюрдска държава в Северен Ирак - факт, който би насърчил сепаратизма у кюрдската общност в Турция. Анкара не иска да се сблъска отново с партизанска война, водена от кюрдите, след като преди три години бе арестуван лидерът на Кюрдската работническа партия /ПКК/ Абдуллах Йоджалан.

Освен това Анкара се страхува от икономическите последици, които може да има евентуална война срещу Ирак, при положение че от началото на февруари 2001 г. Турция преминава през една от най-тежките рецесии в историята си. Залагайки на тази чувствителност, САЩ се опитват да убедят Турция, че в дългосрочен план страната ще има ползи от смяна на режима в Багдад, чрез отмяна на ембаргото, наложено на Ирак от ООН, което ще позволи на Турция да поднови търговските връзки с една страна, реинтегрирана в международната общност. Според Анкара загубите, причинени от ембаргото, възлизат на около 40 милиарда долара годишно, при положение че преди войната в Залива Ирак бе важен икономически партньор на Турция.

Но ако от икономическа гледна точка решенията да се помогне на Турция са лесни за намиране, Вашингтон трябва да застрахова своя съюзник и от гледна точка на сигурността и стабилността. Защото Турция, която има за съседи кавказки страни, Ирак, Иран и Сирия, е стратегически партньор- както на САЩ, така и на Израел - в район, раздиран от конфликти. От геополитическа гледна точка Турция е смятана за държава-опора, чието дестабилизиране би могло да има разрушителни последици за целия регион. А това е последното нещо, което Вашингтон иска, още повече след разгара на израелско-палестинската криза. Така във възможностите за започване на очакваната война срещу Ирак, САЩ трябва да предложат на Турция нещо солидно в замяна.

И какво друго би било по-добро за сигурността, освен разширяване на НАТО, което да включи Румъния и България.

Този избор би свързал Турция и Гърция с останалата част на алианса поради, което се подкрепя от Анкара с всички сили. Турция и Гърция изразиха открито подкрепата си за кандидатурите на Румъния и България на среща на външните министри неотдавна в Истанбул, когато се обявиха в полза на балансирано разширяване на пакта. Ново издание на тази среща ще има в Атина на 29 март, когато отново ще се обсъждат предстоящите стъпки в светлината на срещата на високо равнище в Прага през есента.

Така за Румъния турската карта има все по-големи шансове да се окаже печеливша и не напразно Букурещ и София, действат синхронно по проблема с кюрдския конвой.

Турският вътрешен министър Рющю Касим Юджелен, който е на посещение в Букурещ, оцени положително действията на румънското правителство по този въпрос, което не позволи на румънска територия да бъде организиран протест срещу Турция.

Съгласно споразумение, подписано между министрите на вътрешните работи на двете страни, Румъния и Турция ще си сътрудничат в борбата с тероризма и трансграничната престъпност. Юджелен каза, че е предоставил на румънския си колега Йоан Рус информация, свързана с тероризма, в това число за дейността на ПКК, и посочи, че страните, които не подкрепят тероризма, трябва да бъдат единни в борбата срещу него. Борба, която впоследствие може да плати билета на Румъния за едно място в НАТО на срещата в Прага.

По БТА