В Източна Украйна, един последен мост за Донбас

На военен език наричат това "проникващ път". В Източна Украйна един национален път, който преминава през прорязаната от долини равнина, се очертава като едно от основните полесражения на очакваната всеки момент руска офанзива в Донбас.

Това дълго двупосочно шосе, покрай което тук-там има широколистни дървета, свързва Харковска и Донецка област и е една от основните пътни артерии в Североизточна Украйна.

То стига чак до центъра на тази част от Донбас, която все още е под контрола на Украйна, граничи с двете проруски сепаратистки "републики" на юг ("Донецката народна република") и на изток ("Луганска народна република") и към която са се устремили руски сили, идващи от север.

"Очакваме ги!", казва с усмивка на уста и с палец, изправен нагоре, един лейтенант, чиято военна част има за задача да подсилва с дървени греди позициите си по банкетите на пътната артерия.

Да се движат по асфалт

"Ще унищожим врага, дошъл да унищожи нашата майка родина. Ще унищожим фашистка Русия, не може да я наричаме другояче. Който нож вади, от нож умира", казва младият офицер с трапчинки, който има окачен нож на бронежилетката си.

"Западните страни трябва да ни дадат повече транспортни средства, трябва да ни помогнат да затворим въздушното си пространство (за руските самолети). И победата ще е наша", казва той.

Траншеи, изкопани с булдозер, артилерийски оръжия и други бронирани моторни превозни средства, които са малко или повече окопани в земята, са осеяли околността. В гората, в която цъфтят две красиви лехи с лилави камбани, които са предвестници на пролетта, има убежища и други замаскирани обекти, които са предвестник на още зловещи стрелби.

Подсиленият път е застлан с противотанкови препятствия. След края на зимата черноземът се е размекнал, което ограничава движението на танковете в съседните райони и по тази причина танковете трябва да се движат по асфалт.

След като превзеха Изюм преди няколко дни, руските сили вече се намират на около 20 километра на север от градовете близнаци Славянск и Краматорск, който е столицата на контролираната от Киев част от Донбас.

Според американския мозъчен тръст Институт за изследване на войната "Славянск ще бъде следващата ключова битка от войната в Украйна".

От двете страни на пътя между руски Изюм и украински Славянск се намира село Краснополе, което от две седмици е на една стабилизирала се фронтова линия.

"Руснаците се активизират, знаем, че те се готвят за атака", казва високопоставен офицер, който се позовава на увеличаването на броя на руските хеликоптери, прелитащи над фронта - нещо, което по принцип е предвестник на широкомащабна атака.

"Готови сме. . . Приготвили сме им някои изненади", казва този снажен ветеран от войната през 2014 г. Той е раняван два пъти, но, по думите му, не е успял да загуби десния си крак, и сега върви с бодра крачка.

Краснополе, със своите селски къщи в славянски стил, с огради и прозорци, които гледат през дървета, е пълно с военни от 95-а въздушнопреносима бригада - елитна военна част, която има за своя емблема орел. Страхуват ли се от задаващия се руски ураган? "Знаете историята за Давид и Голиат. . .", отговаря офицерът.

Друга индикация за наближаващи сражения са линейките с червен кръст, които са от голяма важност за духа на войниците, които са разположени под дърветата. Докато артилерийски изстрели разлюляват земята, една от тези линейки се насочва към фронта с две военизирани медицински сестри на борда.

"Света гора"

Няколко километра на изток от националния път се разкрива една картина, която несъмнено е по-благоприятна за украинците: лъкатушещата река Северски Донец представлява естествено препятствие за нашественика. Пейзажът е много по-различен от този в Малката Швейцария, характеризиращ се с долини, покрити с широколистни и иглолистни дървета.

Няколко от осемте водохранилища, разположени на реката, бяха отворени от украинците, за да стане прекосяването ѝ още по-трудно. Северски Донец излезе от коритото си, "нивото на водите му се покачи с близо два метра", казва местен жител.

Мостовете бяха взривени, като този в село Богородичное, където са останали само възрастни хора.

"Всички са напрегнати в този момент, възрастните хора не пожелаха да заминат", казва 58-годишният Артур Назаров, директор на местното училище.

"Тук пътят свършва, запасили сме се, чакаме. . .", заявява той на фона на взривения мост, а в далечината се чува изстрел от оръдие.

Само един мост не беше взривен, на три километра надолу по реката, в малкото туристическо селище Святогорск, но и той изглежда обречен.

На склона на долината има православен манастир, управляван от Московската патриаршия - Святогорският манастир ("Света гора"), който привлича поклонници и посетители, дошли да усетят успокояващата атмосфера на това духовно място.

Районът е известен също със статуята на другаря "Артьом", поставена над манастира през 1927 г. от съветската власт в чест на местен болшевишки "герой".

По-надолу е разположен тесен мост, който се извисява на около стотина метра над бързите води на Северски Донец и който вече е миниран и готов за унищожаване.

Дискретен коридор

От тази страна на реката украинците разполагат с допълнително време и го знаят.

"Когато руснаците започнат офанзивата си, ще разполагаме с един час или най-много с два часа, за да се евакуираме на западния бряг", обяснява местният командир на териториалната отбрана Андрей Безручко.

Руските сили са само на няколко километра по на север, в село Пасика. И не може да се каже, че са на вражеска територия.

"Местното население е 80 процента проруски настроено", заявява Андрей, който е нарамил автомат "Калашников". Този 43-годишен мъж казва, че в цивилния живот е бизнесмен и собственик на един от най-големите ресторанти в Святогорск.

"Разбира се, когато градът бъде превзет, ще загубя всичко, своя бизнес, къщата си. Всички тук ме познават, постоянно получавам заплахи", казва той, като вдига рамене и показва от мобилния си телефон есемеси със смъртни заплахи, които е получил.

Пространството около Святогорския манастир е сцена на всекидневни събирания, които показват нагледно колко сложна е войната в Донбас.

Всяка сутрин там идват автомобили, които тръгват заедно за зоната, контролирана от руснаците, като това става с мълчаливото съгласие на украинските сили.

"Тези хора си мислят, че ще са в по-голяма безопасност в окупираните територии", казва с презрение Андрей.

Следобед конвои с цивилни пристигат на същото място от руската зона.

Святогорск е коридор, дискретна зона за контакт, в която жителите все още може да минат от единия лагер в другия.

"Автомобили се движат и в двете посоки, всички още имат избор", казва Андрей.

В тази част на Донбас се потвърждава за пореден път изразът за "мъглата на войната": воюващите страни са изправени една срещу друга на национален път, битката се очаква да е кървава; а на няколко километра разстояние има малък коридор, през който да преминават цивилни и който ще бъде прекъснат, когато започне офанзивата.

По БТА