В Копенхаген ни сочат нуждата от реформи в правосъдието и МВР

На срещата на върха в Копенхаген, която официално ще започне утре следобяд, България и Румъния ще получат пътни карти и увеличение на предприсъединителните помощи.

Тази инфомация е разпрострнена от датското председателство в анотирания дневен ред на срещата.

Пътните карти, представени от Европейската комисия, посочват на България и Румъния ясно формулирани цели и им дават възможност да определят скоростта на процеса на присъединяване. Съществено е България и Румъния да се възползват от тази възможност, като ускорят подготовката си.

Съюзът подчертава важността на съдебната и административната реформа, които ще тласнат напред подготовката за членство. Съюзът ще увеличи значително предприсъединителните помощи, които трябва да се използват гъвкаво и да се насочват към приоритетни области като правосъдие и вътрешни работи.

Другото очакване на София и Букурещ - Брюксел да поеме твърд ангажимент за дата за присъединяване, изглежда няма да се осъществи.

Позовавайки се на заключенията на Европейския съвет от Брюксел и поставяйки го в зависимост от по-нататъшен напредък в изпълнение на критериите на членство, датското председателство днес потвърди също така, че целта е България и Румъния да бъдат приветствани като членове на Европейския съюз през 2007 г. Съюзът потвърждава, че преговорите за присъединяване с тези страни ще продължат въз основа на досегашните принципи и всяка страна ще бъде оценявана по собствените ѝ постижения.

Днес говорителят на Министерски съвет Любомир Тодоров обаче заяви, че България има реални шансове да получи в Копенхаген нова пътна карта визираща датата 2007 целево, а не индикативно - т.е., ангажираща в по-висока степен Евросъюза през 2007 ние да станем негови членове. Според него, ако все пак датата бъде индикативна, това пък ще бъде компенсирано с по-големи финансови помощи от страна на ЕС.

"Реформата в съдебната система не може да бъде ярък негативен фактор за решенията, които ще се вземат в Копенхаген", заяви Товород на въпрос дали забележките на Брюксел за съдебната реформа няма да се отразят на евентуалния резултат за България от срещата.

Дневният ред на европейската среща на върха в Копенхаген на 12 и 13 декември включва две основни теми: разширяването на Европейския съюз и функционирането на Европейския съвет в бъдещия разширен ЕС.

Според т.нар. анотиран дневен ред точка първа предвижда приключване на преговорите за присъединяване с 10 страни - Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия. ЕС очаква тези страни да станат пълноправни членове на 1 май 2004 г. Договорът за присъединяването им трябва да бъде подписан на 16 април 2003 г. в Атина.

Срещата на държавни и правителствени ръководители на 15-те страни от ЕС ще бъде открита на 12 декември в 18.30 българско време с пресконференция на председателството в конгресния център Бела в Копенхаген. Първата работна сесия на Съвета е в 10 ч. на 13 декември, втората в 15 ч. След 17.45 са разговорите с лидерите на страните кандидатки.

Датското председателство е оповестило готовността си да удължи при необходимост срещата и през уикенда, за да се постигнат целите на срещата.

Оповестяването на тази готовност идва от трудностите във финалната права на преговорите с 10-те страни, от първата вълна. Проблемите се оказаха особенно остри с Полша, която досега отказва да приеме условията, предложени от ЕС за присъединяването ѝ. Полската икономика е силно зависима от селското стопанство, поради което Варшава настоява за по-високи селскостопански субсидии от ЕС и иска да постави въпроса в Копенхаген въпреки предупрежденията на датското председателство.

Датското председателство на ЕС предупреди днес, че отделни страни-кандидатки няма да могат да блокират най-голямото разширяване в историята на ЕС в навечерието на Европейския съвет в Копенхаген.

"Председателството на ЕС не може да отиде по-далеч. Нищо повече не можем да извадим от джобовете", заяви датският министър на външните работи Пер Стиг Мьолер на пресконференция в Брюксел. Той говори след края на срещата на външните министри от ЕС, последната преди Съвета на ЕС в Копенхаген, на който трябва да приключат преговорите за присъединяване на 10 страни кандидатки от първата вълна на разширяването.

Решени сме да приключим преговорите с толкова кандидатки, колкото е възможно, и се надяваме те да са 10, заяви датски представител, пожелал анонимност. Той добави, че готовите страни-кандидатки не бива да изчакват неподготвените.

Датският външен министър Пер Стиг Мьолер беше съвсем директен и предупреди вчера Полша, че прави рискован залог. Когато се опитвате да спечелите всички карти наведнъж, може и да изгубите всичко, каза той. Външните министри от ЕС днес утвърдиха пакета предложения на датското председателство, отнасящи се до разширяването, с изключение на финансовите аспекти, които ще бъдат решени окончателно на срещата на върха в Копенхаген. Тогава ще бъде решен и въпросът за селскостопанските квоти, по който страните кандидатки също имат възражения.