В оковите на непрочетените ДС - архиви

На 15-та година от опита на България да се върне към демократичния свят, за пореден път стана ясно, че тя така и не успява да излезе от "мръсното" си минало. Минало, което българското общество не намери сила и смелост да прочете докрай и да изиска това от своите политици. И така го превърна в мръсен извор на компромати и интриги.

Обект на поредния - но едва ли последен - скандал с архивите на бившата Държавна сигурност е журналист. Три седмици след серия интервюта на колегата Георги Коритаров, посветени на изгонения от България Майкъл Чорни, национален всекидневник - собственост на същия Чорни - публикува картонче на агент от ДС, за който твърди, че е Коритаров.

Дали това картонче е истинско или е фалшификат, е морален проблем на личността Георги Коритаров. Но не и на журналиста, който с професионалната си работа в последните 15 години е доказал последователни граждански позиции и принадлежност към онази част от българското общество, което се опитва да върне себе си и държавата в руслото на свободния свят. Като журналист Коритаров не е дал основание за съмнения в манипулации или страх от зачекването на определени проблеми, което не може да се каже за други публични личности от медийната гилдия, чиито имена също бяха обвързани с картончета на ДС. Дори напротив - интервютата на Коритаров често са ставали отправна точка за разнищването на скандален проблем.

Такива бяха и последните интервюта на Коритаров, заради които той бе цапардосан с "кртонче" - прозрачен опит да бъде омаскарена професионалната му работа.

Проблемът не е толкова в конкретния случай. А във факта, че два месеца преди България да стане член на НАТО - определян често като съюз на споделени ценности - архивите на тайните служби продължават да са извор на компроматни атаки винаги, когато хората, опитващи се "активно" да влияят и върху сегашното развитие на България, се почувстват застрашени от нещо или от някого. Всъщност, вината не е тяхна, защото те са били активна и остават неразривна част от комунистическото минало, от което черпиха и продължават да черпят финансова мощ за собственото си настояще.

Проблемът е в така нареченото гражданско общество и в партиите, които се обявиха за негови вдъхновители и защитници. И ако е безсмислен въпросът защо свободните духом българи никога не са очаквали БСП или ДПС да изговорят докрай истината за бившата Държавна сигурност, то той в пълна сила важи за Съюза на демократичните сили.

СДС имаше на разположение четири години управленски мандат, в който поне можеше да се опита да извади на светло всичко останало в архивите на ДС, опоскани в началото на 90-те години. И да посочи "личните" архиви на бивши и настоящи креатури, гравитиращи около различни крила в социалистическата партия. Задължение на СДС бе да отговори на очакванията на гражданското общество - каквото и да означава това в български вариант, а не на натиска на "професионалистите", блокирали досега всеки подобен опит с аргумента, че покрай комунистическата политическа полиция ще бъдат осветлени и действащи агенти на днешните спецслужби.

СДС не посмя да стигне докрай, затова и ще носи товара на съмненията защо това не се случи.

За НДСВ е нелогично дори да се говори, защото депутатите на Симеон едва изчакаха да се закълнат в Конституцията, за да започнат подготовката на пълното затваряне на архивите. Затваряне, оказало се също толкова неефикасно, колкото и предшестващия опит на СДС да ги полу-отвори. Скрити останаха точно магистрати, журналисти и религиозни дейци - символите на законността, свободното слово и духовността в обществото.

Всъщност, истинският проблем може би не е нито в СДС, нито в сегашните управляващи, които също се кълнат в демократичните ценности на свободния свят. Защото функция на свободните граждани е да предпазят себе си и политическите партии от изкушенията на тайната власт.

Проблемът е, че самото българско общество не събра кураж да се изправи срещу цялата истина за себе си през онези 45 години и отказа да потърси и да поеме отговорност. С което заложи "мръсните" бомби по пътя на новото поколение, необременено с пионерските връзки и партийните билети и приемащо за естествена даденост правилата на демократичния свят.