В следствието да се създаде спецзвено за борба с мафията и корупцията

Г-н Александров, колко следствени дела ще останат неприключени след влизането в сила на новия НПК в края на април?

Въпреки движението към приключване на образуваните дела, към 1-ви май около 20 000 ще останат на производство, което не е малко с оглед намалелия капацитет от хора. По-тежките от правно-фактическа сложност дела се изземат от НСлС, защото тук имаме около 200 добре подготвени следователи.

В същото време създаваме организация в по-тежките в криминогенно отношение региони, каквито са пазарджишкият, бургаският, варненският, пловдивският. Имаме пълното разбиране от страна на прокуратурата по отношение на сроковете по някои от тези дела.

Искам да подчертая, че това не крие риск да бъдат декриминализирани или амнистирани дела. Те ще приключат по законовия ред и там, където има нужните доказателства, ще бъдат предоставени с мнение за съд.

Има ли опасност следователи да останат без работа след края на процеса на преназначение?

Няма такава опасност. Ще подчертая тук ролята на държавата, която, след като бе известно, че новият НПК ще бъде приет в края на 2005 г.,обезпечи с бюджетни средства националната и окръжните следствени служби. Сега те преминават към съдилищата или прокуратурата съответно със своите бюджетни средства.

Аз съм оптимист и смятам, че законодателят ще вложи повече разум да потърси по-широки процесуални правомощия за следователите, които няма да се прехвърлят. Те биха могли да поемат онези функции, които, по европейските конвенции и конвенциите на ООН за разследване на детската престъпност, се полагат на тях, макар на този етап да са в правомощията на полицията, което не е нормално.

Така, че ако изходим от обстоятелството, че 22% от престъпленията се извършени от деца и попадат в категорията детска престъпност, това все пак е едно широко поле за изява. Освен това те разследват служителите на МВР, които са 70-80 хиляди. Ние не можем да ги считаме за потенциални престъпници, защото все пак са хора на реда и закона, но и те евентуално като всички хора биха извършвали престъпления по непредпазливост, има предвид ПТП-та, защото те не подминават никого. Има и други идеи, които могат да бъдат реализирани.

А ще бъдат ли реализирани?

Отивайки към препоръките на европейските структури към нас, с оглед бъдещото ни членство в ЕС, за създаване на специализирани органи или пък органи, което ще поемат изцяло разследването на корупцията и организираната престъпност, изхождайки от кадровия потенциал на следователите, бихме могли да ги пренасочим към тази сфера.

Следователите от НСлС и сега разследват престъпления, извършени от хора с имунитет като депутати и магистрати.

 Как биха могли да се оформят тези органи?

Европейският опит сочи нещо подобно. Една Румъния създаде специализирана Генерална прокуратура с генерален прокурор за борба с организираната престъпност и корупцията, защо и ние да не създадем такива специализирани звена?

Обсъждано ли е това вече?

Обсъждано е. Виждам в професионалните среди реакция на одобрение на едни такива идеи, които се споделят от представители на Главна прокуратура, както и от професионални среди от Народно събрание.

Кога бихме могли да видим реализирана тази идея?

Аз мога да бъда сред инициаторите, а очакванията трябва да ги насочим към законодателната власт, но би било хубаво да реагираме с изчерпване на възможностите на следователите към края на април да поемат нови дела. Би трябвало след тази дата да се помисли в най-ускорени срокове и в тази посока. Това би било нещо, което ще е в унисон и с препоръките и изискванията на Европейската комисия.

Изчисленията сочат, че около 250 човека ще останат в следствието след преназначаването на следователите като прокурори и съдии.

Те ще имат много работа след 28-и април по приключване на тези 20 000 дела. Нови производства няма да постъпват или ще постъпват по-малко от преди. С оглед разширената трансгранична престъпност, с възможността по -често да се оказва съдействие по линия на правната помощ, през миналата година сме оказали съдействие и сме имали 195 дела от чужбина. Този механизъм все повече ще сработва. От нас се очаква и по-голяма активност при тези разследвания.

При възможността предприсъединителните фондове да се използват, ще има и съответно посегателства върху тези фондове. Там също ще се открие възможност за едно по-активно, по-професионално разследване при посегателство върху тези еврофондове и необходимост от една по-специализирана структура за разследване.

В новия брой на германското списание “Шпигел” има критична статия за България, в която се споменава статистика за 140 поръчкови убийства, като само по някои от тях има разследване. Няма ли да остане сянка на съмнение в ЕС, ако същите следователи, които не са успели да си свършат работата като такива, да бъдат преназначени в прокурори?

Евроскептици по отношение на България винаги ще има. Аз не смятам, че всички ще се отнасят доброжелателно, съдейки по реакциите на някои от т.нар. партньори по време на срещите ни за последните мониторингови доклади. Именно последният представител беше от Германия – г-н Янсен, който си позволяваше едно доста фриволно боравене с фактите при липсата на среща между него и ръководството на НСлС. Той си позволи свободни коментари на тема възможности, препоръки, базирайки се не на конкретна фактология, а на писания във вестниците.

Не казвам, че вестниците пишат лъжи, но доста несериозно звучи отразяването на факти от вестниците и след това тяхното коментиране. И сега това, което ми цитирате от списание “Шпигел” е позоваване на един наш доклад, който НСлС през миналата година депозира пред премиера, в който ние засягахме генезиса и развитието на организираната престъпност в България.

Чета по медиите, че нашите съседи се похвалват, че имат по едно убийство на годината. Ако така боравим с фактите, бихме могли и ние да твърдим, че в България се случват едно-две убийства на година с изключение на онзи пик, който достигнахме през 2003 г. Тези убийства по-трудно се разкриват за разлика от конвенционалните, където се знаят изпълнителите, няма нищо скрито. А колкото до поръчкови убийства, и в България не се случва толкова често.

Значи не са 140?

140 са за последните 10 години. Вижте, търпим укор, но заради това има комплекс от причини. Аз често изтъквам и това обстоятелство, че същите тези европейци ни учеха в началото на 90-те години разследването да бъде извадено изцяло от структурите на МВР. Направихме го и посегнахме на нещо твърде национално. Дознателите са един доста национален елемент от структурата на разследванията в България, защото те съществуват заедно със съдебните следователи от Освобождението на България. Ние обаче ги закрихме. Задръстихме системата с дела, защото полицията разследваше 75% от делата. Така настана пълен провал. Сега ни карат да направим обратното.

Ще можем ли да се похвалим, че до края на година ще има разкрити престъпления от този вид, за които българите, а и от ЕС най-много се интересуват?

Аз мисля, че и сега можем. През миналата година ние приключихме доста дела, които са доста тежки от правно-фактическа гледна точка. Правейки анализ, аз и министърът на вътрешните работи стигнахме до извода, че недостатъчно осветляваме процеса, първо на взаимодействие между правозащитните структури. Миналата година приключихме няколко показни дела по предотвратяване на трафик на хора. А в Европа в момента това е хит на сезона – предотвратяване на трафикиране на хора към Европа. Те го наричат бялото робство. България се оказа доста надежден щит...

Но те и за това ни критикуват?

Критикуват ни такива негативисти, които не искат България да се интегрира. Аз имам чувството, че ние сме по-европейци от някои европейци. Цивилизациите на Европа все пак са се пръкнали на Балканите, а не в Централна Европа.

Но те се интересуват от убийствата на Кюлев, Иван Тодоров – Доктора, показните убийства, а ние нищо не можем да покажем?

Ами аз, когато говорих за приноса ни към разкриване на трансграничната престъпност, бих могъл да укоря Европа какво ни е помогнала в тази насока, защото съм сигурен, че за доста от физическите убийци имаме внос. Данните и анализи, които се правят, често сочат, че най-вероятно физическите убийци са на бартерна основа, често са чужденци, които пристигат, извършват го и си отиват.

Тоест, от Европа са инертни спрямо наши молби за помощ?

Не бих казал инертни. Не искам сега да влизам пак в една спирала да ставам нелицеприятен на някои посолства. Не бих казал, че е активна помощта на Европа в тази посока.

От Западна или от Източна?

От всякъде. Когато говорите със съвети, ами дайте ни, помогнете ни и с по-ефективни ваши действия, с прихванати данни. Ако смятате, че организираната престъпност в България се е капсулирала в България, то въобще не я наричайте организирана престъпност, защото това са и бихме могли да ги квалифицираме като някакви местни разбойници. Организираната престъпност има дълбоки корени и в чужбина. Организираната престъпност е свързана с онова, което ние наричаме контрабандна дейност с отделни специфики – наркотици, оръжие, хора. Ние не бихме могли да я капсулираме и да кажем, че родната организирана престъпност си е взела твърдо територията на 111 000 кв.км и не наднича на Запад или на Изток.

Май пак прехвърляте топката?

Смятате, че аз прехвърлям топката на Запад или на Изток? Къде се състоя най-големият организиран банков обир? В Англия. Българската организирана престъпност ли го извърши? Много е лесно да говорим еднозначно. Пак ви казвам – следствието извършва процесуално оформяне на нещо, което е процес на разследване, който започва дълбоко в структурите на МВР и се пренася към нас. Сега пак ще кажете, че прехвърлям топката... От 2 години насам ние с МВР работим много добре. Вижте, това е въпрос и на възможности, на материални възможности ако щете. Нашият процес е силно формален, новия НПК не го промени и той продължи да бъде силно формален. На нас ни се ще и тук имаме криминално звено към нашите служби, което много ни подпомага, но ние нямаме средства да го въоръжим. Ако колегите ни на Запад или на Изток проникват до молекулите на нещата, ние гледаме с невъоръжено око или ходим като Шерлок Холмс с лупите, за да правим визуални изследвания.

Срещу следователите има най-много данни за корупция. Това няма да ли да хвърли сянка на съмнение върху тяхната работа, когато бъдат преназначени?

Аз не деля корупцията на следователска и прокурорска. Нещата са функционално зависими. Функционално следователите имат най-малко възможности да удовлетворят желание на този, който мотивира неговото корупционно поведение. За съжаление, най-ерозиралата част в гилдията на съдебната власт са следователите. Аз действително изготвих така справка и я предадох на главния прокурор по негово искане.

Има ли опасност такива хора да бъдат преназначени?

Има, разбира се. Има и доста развити механизми това корупционно поведение да го променят към по-добро.

Какво значи да се промени към по-добро корупционното поведение?

Към по-добро значи да затихнат тези страсти в съзнанието на хората. Това е моето желание. Аз в моята теория, обяснявайки го като явление, защото като следовател в Софийско градско управление съм се занимавал много с дела за подкупи, занимавал съм се много и в теоретичен план защо е така. Следователят е подложен да работи в тази заразната среда и доста е уязвим.

Как стои въпросът с политическата корупция?

Не бих желал да навлизам в тази област, защото ние сме магистрати и не бива да се докосваме до това. Ако тръгна да ви обяснявам моето виждане по въпроса, сто на сто ще бъда обвинен в симпатии да кажем... към Доган за това как той обяснява нещата от своя гледна точка, аз бих ги обяснил от друга гледна точка. Аз бих прехвърлил анологии към други държави.

Ние трябва да си гледаме нашата...

Да, ние трябва да си гледаме нашата... Защо нямаме силни политици? Защото нямаме икономически силни люде. Когато икономически е силен един субект, той би се отдал на политиката в най-чистия ѝ вид. А когато става политик с цел да се докосва до икономическите благини, нали виждаме какво се получава.

Има ли шанс да бъда наказани?

Оптимист съм. Все ми се струва, че ще се случи и това.