Вагенщайн за бой се стяга

На 10 март българската държава ще отбележи ден на терора срещу евреите. Със сигурност ще отчете заслужено спасяването от гибел на десетки хиляди български граждани от еврейски произход през годините на Втората световна война. Подобна инициатива е похвална и повече от навременна. Тя, най-сетне, може да е пореден опит да прочетем по обективен (тоест не-драматичен и надпартиен) начин един европейски феномен. Защото спасяването на българските евреи е феноменален акт, въпреки нарастващото желание за омаловажаването му. Когато такива усилия се лансират наред с явни изопачавания на българската история, то съвременникът трябва да се замисли дали за втори път през последните шейсет години няма да пренапишем читанките.

Когато във връзка с актуалното посещение на руския президент националната медия ни зарадва с пълнометражния филм "След края на света" по сценарий на Анжел Вагенщайн си рекох за замълча. В края на краищата в началото на 21 век може да има и хора, които се очароват от етно-Дисниленд с балкански привкус. ("На вкус и цвет товарища нет", както би казал източногерманецът Маркус Волф). Но когато днес, след няколко мастити статии по този въпрос, г-н Вагенщайн "откри" дните на Холокоста в "Блиц" по bТV и Радио Свободна Европа, реших, че е дошло време да се реагира на Реакцията. Това е слабо перспективно в държава, в която Йосиф Кобзон забавлява бившия цар с партизански песни, но поне си струва опита.

Ако българските евреи не са спасени, а са оцелели, както твърди г-н Вагенщайн, тях в по-голямата част нямаше да ги има. Физически. Разселването на еврейските ни сънародници по провинцията и съсредоточаването на мъжете в трудови лагери са последователни мерки за тяхното опазване. Далеч съм от мисълта, че изселническият живот е бил лесно поносим. Но във философски смисъл, на фона на лагерите на смъртта в Райха и последователното антисемитско преследване у държавите-сателити, съдбата на българските евреи е била завидна.

Разбира се, че немалко българи-християни се нанесоха в "еврейски" апартаменти, но не се ли случи това и с къщите на българските турци, които Комунистическата партия на г-н Вагенщайн изгони от страната?

Уви, това, което за учените е историческа несправедливост, за потърпевшите е лична трагедия. Та оцелели евреи в Европа има в "Аушвиц" и "Треблинка", а не в държава, в която държавен глава, народно представителство, църква и широки кръгове от населението целенасочено предприемат мерки за спасяване на свои съграждани.

Разбира се, че тези мерки можеха да бъдат по-активни, по-категорични и зачитащи в по-голяма степен личното достойнство и човешките права по смисъла на международното право. Тези мерки със сигурност можеха да бъдат такива, ако не бяхме членки на Оста, Бекерле беше останал на партийна работа в Хамбург, светът не се намираше в разгара на голяма война и вместо българското население имахме легион херувими.

И ако мога да отдам част от позициите на г-н Вагенщайн на избирателна осведоменост и носталгия по други времена, пък дори и на възраст, то твърдението за директен паралел между трудовите лагери за българските евреи и лагерите на комунистическия режим е светотатствена.

В тези, последните лагери, г-н Вагенщайн, българи без разлика на пол, възраст и изповедание бяха събрани, за да не оцелеят. В лагери като Белене и Ловеч бяха събрани онези, които не успяха да бъдат физически ликвидирани непосредствено след Девети. Даже и оцелели, за тези хора не трябваше да има нормален живот след Преизподнята. Такава беше волята на дирижираната от изток Българска комунистическа партия, на която хора като Вас, г-н Вагенщайн, от убеждение посветиха целия си живот. Затова в личен план Вие имате право на човешко снизхождение.

Колкото до антифашистката тематика, засегната в същото предаване, тя отново доби известна актуалност през последните две години. Просветното министерство дори извади от изпитния план периода на Втората световна война, за да избегне - според собствени твърдения, разделение в обществото. На самия Анжел Вагенщайн поне трябваше да е ясно, че ако у нас имаше фашистки режим от германски тип, самият той като държавен терорист на младини нямаше да има възможност да участва на живо в предавания на старини. Разбираемо е, че всеки социално слаб или увлечен по левичарството младеж е търсел гръмко прозвище на шумкарството срещу властта. В това отношение партизанските песни сигурно са част от европейския фолклор, както баладите за ренегата Крали Марко са част от балканския. Лошото е, ако се вземат на сериозно.

На 10 март българската държава ще отбележи ден на терора срещу евреите. Спасените няма нужда да благодарят поименно и писмено. Достатъчно е те и всички ние да благодарим на Бога, че е отървал България от срама да зачеркне десетки хиляди свои граждани, а българските евреи - от гибел и разруха.