Валсът на етикетите оставя горчив вкус в устата

Шест месеца след дебюта на еврото, единната валута навлезе в бита, но мнението на хората за него е обременено от увеличенията на цените на стоките за текущо потребление, най-вече - в сектора на услугите, които понякога са много големи. Ако влизането на еврото в портфейлите на 12 страни от еврозоната стана без проблеми, скритото увеличение на цените от страна на някои търговци предизвика раздразнението на потребителите от единия до другия край на Европа.

"Еврокрадците". Под това заглавие италианският седмичник "Панорама", който е собственост на премиера на Италия Силвио Берлускони, описва увеличенията на цените, регистрирани 150 дни след старта на единната европейска валута. Описаните нарушения варират от поскъпването на чаша Кока-кола в баровете с от 4 до 42% до рекордното увеличаване на минималния лотариен залог с 92,3% - от 0,52 до 1 евро.

Същото важи и за миенето на коли на самообслужване. Германия също не е пощадена: през март цените на фризьорските услуги внезапно се повишиха с 2%, същото стана и с бирата /+1,9%/ и др. До такава степен, че феноменът на "скъпото евро" вече носи името "Teuro" - съкращение на немски от евро и прилагателните "убийствен" и "скъп".

След като дълго си прави оглушки, Европейската централна банка призна за пръв път в свой доклад през юни, че повишаването на инфлацията в еврозоната от началото на годината отразява отчасти промените в цените на услугите вследствие на въвеждането в обращение на еврото.

Въпреки това изглежда, че феноменът е бил ограничен във времето. Във Франция Институтът за статистика и икономически изследвания /INSEE/ през януари оцени ефекта от въвеждането на еврото на +0,1 процентен пункт инфлация със силно нарастване на цените на някои услуги. Но през следващия месец институтът констатира, че феноменът не се е проявил отново.

Заключението на Марк Труати, икономист в банка Natexis е, че по-големите от средните увеличения на цените на практика са констатирани "при някои услуги, по-специално - занаятчийските, но те остават твърде незначителни в национален мащаб". Обществените органи в еврозоната изглежда също не отдават голямо значение на инфлационния ефект от въвеждането на еврото.

Ако в кафенетата клиентите понякога бяха неприятно изненадани, откривайки каква е цената на тяхното "късо кафе", то в същото време цените на наемите не са помръднали. Според говорител на австрийската национална банка "след 1 януари 2002 г. не е наблюдавано повишаване на цените, свързано с промените в етикетите" /обръщане на цените от националните валути в евро/, но "у населението се създава впечатление, че на практика е имало увеличение", защото "всеки се тревожи и се вглежда отблизо в цените, което преди не ставаше".

Така е и в Холандия, в която в момента се наблюдава едно от най-високите равнища на инфлацията в еврозоната. Според министъра на финансите на страната обаче въвеждането на единната валута е допринесло за едва една десета част от покачването на цените.

"Трудно е да убедиш хората в това", признава един от говорителите на министъра. "Но като цяло, холандците са доволни от еврото", твърди той. На практика, евро-инфлацията не е засегнала особено общия ентусиазъм на европейците по отношение на еврото. Според наскоро обявени данни от проучването Евробарометър, 67 процента от жителите на ЕС одобряват еврото. Това е увеличение с 6% в сравнение с преди 6 месеца.