Външната комисия и в този парламент ще работи закрито

Парламентарната комисия по външна политика смята да работи тайно от медиите и обществеността в поредно Народно събрание, става ясно от приетите ѝ вътрешни правила.

Според правилника на НС заседанията на парламентарните комисии са открити и се излъчват в реално време в интернет, като комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити. Единственото изключение е Комисията за контрол над службите за сигурност и ползването на специални разузнавателни средства, чиито заседания са по правило закрити.

Въпреки това комисията по външни работи е записала в правилата си, че открити ще бъдат само заседанията ѝ за обсъждане на законодателни актове, а всички останали, в които се провеждат "срещи, изслушвания и обсъждания на въпроси извън законодателната дейност", са по правило закрити.

Това е така, въпреки че според правилника на НС "парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси, а заинтересовани организации и граждани могат да присъстват на тези заседания".

Закрито ще бъде и насроченото за 2 февруари заседание на комисията по външна политика. В дневния ред има блиц контрол с актуални въпроси към външния министър Теодора Генчовска (ИТН), представяне на ръководството на МвнР, представяне на програмата на Френското председателство на Съвета на ЕС, а също и представяне и изслушване на новоназначения посланик на България в Румъния Радко Влайков.

За разлика от комисията по външна политика, много по-прозрачна е дейността на други комисии на НС, чиято тематика също е свързана със защитена от закона информация – по отбрана, по вътрешна сигурност и обществен ред, по превенция и противодействие на корупцията.

Предишните парламенти превърнаха в практика закритите заседания на външната комисия, с което забулиха в допълнителна мъгла работата на външно министерство и извадиха професионалните въпроси на външната политика от обществения дневен ред.

Според зам.-председателя на Народното събрание Кристиан Вигенин (БСП), който е член на комисията и бивш външен министър, въпросът за откриването на заседанията на комисията подлежи на дискусия, защото често обсъжданите теми са свързани с чужди държави и това може да навреди на двустранните отношения. Освен това откритите заседания предполагат много премерени изказвания от страна на участниците, което би влошило качеството на дебата. По думите на Вигенин външната комисия е работен орган, поради което предполага по-висока степен на конфиденциалност в сравнение с пленарна зала, където се състои политическият дебат по външнополитическите теми. Въпреки това Вигенин каза пред Mediapool, че въпросът за прозрачността може да бъде обсъден и благодари за сигнала.

Екатерина Захариева, бивш външен министър и настоящ депутат от ГЕРБ, също смята, че има основания изслушванията в комисията, включително на министри и посланици, да бъдат закрити. По думите ѝ по-големият проблем е, че комисията в момента на практика не работи, защото е провела само едно единствено заседание, а след това две поредни са отменени, при това в последния момент. Според Захариева е належащо комисията да започне да върши работата си, защото сегашното положение е в нарушение на правилника, който изисква постоянните комисии да заседават най-малко веднъж седмично.

"Не виждам защо блиц контролът на министъра на външните работи и изслушването на посланиците трябва да бъдат закрити. Закриване трябва да има само на част от заседанията, когато се споделя защитена информация. Та, Конгресът на САЩ прави открити изслушвания, на които се споделя много съществена информация", заяви Даниел Митов (ГЕРБ). По думите му в момента управляващите "пазят г-жа Генчовска, за да не бъде осмяна от медиите и да не си проличи, че е некомпетентна, поради което нейните публични изяви са силно ограничени".

Председателят на комисията Венцислава Любенова ("Продължаваме промяната") не бе открита за коментар.

В редица развити държави демократичният и граждански контрол върху сектора за сигурност е установен принцип и заседанията на парламентарните комитети по външна политика, включително множеството им доклади по актуални теми, са по правило публични.

През 2013 г. България гласува в подкрепа на приетата от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Резолюция за националната сигурност и достъпа до информация, според която достъпът до информация е ключов компонент на националната сигурност, който подпомага демократичното участие, формулирането на стабилни публични политики и обществения контрол върху действията на държавата.

В резолюцията се посочва още, че като гаранция срещу прекомерни изключения от правото на достъп до информация с оглед защита на националната сигурност следва да се считат случаите, в които общественият интерес от разкриването на информацията е по-голям от интереса на властите да я опазят в тайна. Надделяващ обществен интерес според резолюцията обичайно е налице, когато информацията би имала важен принос към текущ обществен дебат, насърчава общественото участие в политическия дебат, подобрява отчетността на управлението и използването на публични средства, разкрива сериозни нарушения на правата на човека, злоупотреба със служебно положение, умишлено укриване на сериозни нарушения и др.