Външните министри на ЕС решават да започнат ли преговорите с Турция

Външните министри на Европейския съюз се събират на 1 септември в южен Уелс да дискутират по-нататъшното разширяване на Съюза.

За пръв път, макар и като наблюдатели, на форума участват външните министри на България и Румъния – страните, които подписаха споразумения за членство през април т.г.

Очаква се срещата, чийто домакин е Великобритания, настоящият ротационен председател на ЕС, да премине напрегнато заради различията между големите страни - членки по въпроса за кандидатурата на Турция.

Анкара желае да започне разговорите с ЕС на 3 октомври, както е планирано.

Лидерите на ЕС дадоха зелена светлина на Анкара да започне преговори независимо от отказа ѝ да признае Република Кипър, която от миналата година е член на Съюза.

Формално Турция е изпълнила всички условия, поставени от ЕС за започване на преговори, като прие пакет от закони за реформиране на съдебната система и разшири митническото си споразумение с 10-те новоприсъединили се държави към ЕС, включително Кипър.

Анкара обаче отказва да признае дипломатически правителството в Кипър.

Сега Кипър, подкрепян от Франция, иска ЕС да излезе с контрадекларация,  подчертаваща колко важна е нормализацията на връзките. Освен това Анкара трябва да бъде помолена да даде на кипърски кораби достъп до пристанищата си, съгласно Митническия съюз на ЕС, предаде ББС.

Миналия месец министър-председателят на Франция Доминик дьо Вилпен настоя Турция да признае Кипър, ако иска да стартира преговорите. Френският президент Жак Ширак обаче каза, че страната му ще се придържа към предварителните договорености.

Германският опозиционен лидер Ангела Меркел, която след изборите на 18 септември вероятно ще е новият федерален канцлер, също смята, че още е рано да се предлага пълноправно членство на Турция, а вместо това да се работи за “привилегировано партньорство”.

Австрия също настоява за установяване на по-хлабави отношения с Анкара като алтернатива на пълноправното членство.

В дневния ред на срещата на европейските министри е и кандидатурата на Хърватия, която не започна преговорите през март, тъй като, според ЕС, не сътрудничи достатъчно активно при предаването на издирвани военнопрестъпници на Хагския трибунал.

Очакванията са британското председателство да смекчи тона спрямо Загреб в замяна на отслабване на натиска към Турция.

Според дипломати от ЕС обаче Хърватия все още не е дала доказателства, че сътрудничи пълноценно на Хагския трибунал.

Министрите на ЕС също трябва да решат дали Иран да бъде докладван на Съвета за сигурност на ООН, където вероятно ще му бъдат наложени санкции заради подновяването на ядрената програма.

Ситуацията в Близкия изток, Балканите и отношенията с Русия са другите теми на срещата.