Въпреки недоверието разширяването на ЕС е изгодно за всички

Доволните от прибавянето на нови места около масата на ЕС, на които да седнат новите членки на съюза според Евробарометър са 66 на сто. Щастливите от присъединяването си източноевропейци, от друга страна, са 69 на сто. С други думи, разширяването се възприема добре от мнозинството от гражданите на ЕС.

И от двете страни обаче расте недоверието. Старите членове на съюза се страхуват от отнемането на привилегиите, на които се радваха досега, а новите членки се страхуват, че ще бъдат третирани като граждани втора категория. На практика никой не желае да заплати твърде висока цена. Ако се направят точните изчисления, историческото разширяване на ЕС ще струва едва 24,6 евро на глава годишно. Цифрата е получена, като се разделят 28 млрд. евро от предвидените в бюджета на ЕС средства на 380 млн. сегашни жители на съюза. Дребна сума, ако си представим, че ЕС ще има население, равно на един път и половина на това на САЩ и БВП, близък до американския /10 трилиона евро срещу 11,405 трилиона / и почти два пъти колкото японския брутен вътрешен продукт.

В същото време разликата в БВП на глава, т. е. националното богатство на глава от населението, ще остане висока: 42 млн. евро се падат на 1 американец срещу 21 млн. на 1 европеец. При една твърде нестабилна икономическа ситуация и при безработица, по-висока от предвиденото, приемането на 10-те нови членки може да се окаже твърде опасна авантюра. Достатъчно е да си помислим, че богатството, произведено от всички тези страни, взети заедно се равнява на националното богатство на една Холандия, например. Икономическите прогнози за тези страни са добри. Говори се за растеж от 3,1 на сто за 2003 г. - процент, много по-висок от този на 15-те страни от ЕС. Дали това ще бъде достатъчно, за да се компенсират разходите?

Брюксел изчисли разходите и направи оценка на отражението на разширяването върху всяка отделна страна. Проучването за Италия, направено от двама професори от университета във Флоренция, обхваща 44 производствени сектори и разглежда три хипотези в рамките на период от 10 години / от 2001 до 2010 г./. За италианците ползата ще бъде по-голяма от разходите. Според Маурицио Грасини от катедрата по икономика на европейската интеграция и Росела Бардаци от катедрата по икономическа политика източноевропейските страни ще се развиват много по-бързо от досегашните членки на ЕС. Отчасти, този процес се наблюдава и в момента, защото има държави, които изпреварват с 2 пункта средния растеж на ЕС. Ползите ще бъдат както преки, така и косвени. За Италия косвените ползи ще бъдат два пъти и половина повече от преките. Увеличавайки националното си богатство, новите членки на ЕС ще увеличат и потреблението си. За Италия това ще означава увеличаване на износа. Засегнатите сектори ще бъдат главно производството, вноса на промишлени и земеделски машини, като процентите варират между 7,7 и 18,5 на сто повече в сравнение с периода преди влизането на новите членки. Зад тези проценти се крият също така и нови работни места.

В доста по-малка степен приемането на нови членки ще се отрази на един сектор, в който Италия се е утвърдила, а именно модата. Производството на облекла, текстилния и обувния сектори няма да претърпят големи изменения. В същото време в Румъния /която ще бъде приета през 2007 г./ италианските предачни и текстилни предприятия са създали около 150 хиляди работни места.

По отношение на хранителната промишленост, ефектът от приемането на новите членки няма да бъде толкова благотворен. С премахването на митата върху млечните, местните продукти и напитките, продукцията на източноевропейските държави ще бъде по-конкурентноспособна. Това обаче няма де се отрази на квотата на онези продукти, които носят определено качество и традиция.

В банковия сектор Италия си спечели достойно място. Уникредито, например, е една от най-големите банки в Централна Европа. По данни на АФО / Abi financial outlook/ има широки пазарни ниши в банковия сектор. В тази връзка се очаква и разрастване на пазарното присъствие на италиански банкови организации.

Следователно, изводът, който се налага е, че новите членки наистина ще извадят някое и друго евро от нашите портфейли, но ще ни върнат много повече.

По БТА