Въпросът е има ли правни основания

Според Вас как така изведнъж, в този момент, се появи тази претенция на базата на Парижкия договор от 1947 година?

Не съм запознат с конкретния случай, с това, което е квалифицирано като предмет на руска претенция. Но знам, че имаме уговорка на всички нива, законодателна и изпълнителна власт, и в рамките на двустранните отношения сме се споразумели с руските представители да обсъждаме всички въпроси и поотделно, и паралелно, но без да създаваме взаимни зависимости, които блокират разрешаването им. Предполагам, без да съм запознат с това, което става днес в рамките на сесията на българо-руската комисия, че това е по-скоро от обсега на темата за руската собственост. Ако е така, там въпросът се формулира като допълнително условие за ускоряване на процеса за пререгистрация на руската собственост. Допускам, че руската страна може да се опасява, че тези сгради не биха попаднали в обсега на руската собственост, която подлежи на нова пререгистрация у нас и може би за това ги вкарва в контекста на някакъв стар дълг. Но първо трябва да се запозная с руската позиция, за да мога да я коментирам. Мисля, че такъв случай обаче, дори и да създава известни нови ситуации за българската страна, в никакъв случай не може да спре процесът, който започна в българо-руските отношения, защото този процес е много добре промислен от наша страна и среща една много висока адекватност от руска. След броени дни у нас ще пристигне на визита и председателят на федералното събрание на Русия Генадий Селезньов. Мисля, че тази негова визита по покана на господин Огнян Герджиков, ще даде изключително силен тласък на процеса по нататък.

Не е ли смущаващ сигнал, че се появява нова претенция в нашите отношения?

Аз предпочитам такива сигнали да не ги наричам претенции. Това са сигнали, че съществуват нерешени още въпроси. Съвсем нормално е двете страни да активизират инструментариума си и да разрешат тези въпроси. Между другото, ако вземем да подредим темите за външния дълг, за регистрацията на собствеността, за високите мита на българските стоки, за големия дефицит в нашия външнотърговски баланс, всъщност това са по-горещите теми, по-времеемките теми, които изискват изключителна концентрация на политически ресурс за разрешаването им. За това, което ме питате, първо трябва да видя какви са действителните параметри, за да преценим каква тежест би имал такъв въпрос в контекста на другите въпроси. Другите за мен са по-важни. Ако започне решаването на въпроса за външния дълг в един глобален мащаб, ако започне облекчаване на визовия режим спрямо взаимните пътувания на гражданите, защото това засяга хиляди руски туристи, аз бих бил много по-голям оптимист, отколкото да кажем, че сега се формулира въпрос с давност от половин век.

Някъде към 600-800 милиона долара се изчислява тази претенция...

Не съм запознат.

Ами ако се появят и дългове от времето на Руско-турската война, как държавата трябва да реагира на такива нови факти?

Това е прекалено ексцентрична хипотеза. Просто трябва винаги да се задава и другия въпрос, какви правни основания съществуват и дали зад тези правни основания съществуват документи. Без тези два изключително важни параметъра, всичко друго са коментари и изпробване на нагласите в другата страна. Аз допускам дори, че и с това, което ме питате, се изпробват колко еластична е сегашната българска позиция. Т.е. как в нея си хармонират две тенденции, на удобност за компромиси и на готовност за отстояване на българския национален интерес.