Въпросът за Беларус е дали Русия ще се реши на военна намеса

Ситуацията може да се окаже шанс за Тръмп

Кадър от протестите в Беларус

Ако си е извадил поуки от грешката си през лятото на 2014 г., руският президент Владимир Путин няма да се намеси със сила в Беларус, пише френският в. "Фигаро". 

В същото време всичко показва, че наближава краят на управлението на беларуския президент Александър Лукашенко, който е начело на страната от 1994 година. Опозицията непрекъснато набира сили.

Несигурността в Беларус изправя Москва пред дилема, пише и френският в. "Монд", цитиран от БТА.

Най-реалистичният вариант за Русия е да се опита дискретно да постави под контрол политическия преход и да избегне проблемите, свързани с евентуална ескалация.

Реакциите на руската страна на кризата в Беларус се следят с изключително внимание, защото никой друг външен актьор не разполага с подобно влияние върху делата на Беларус, отбелязва изданието. 

Прогнозите варират от фантазии за възможна въоръжена намеса до очаквания за дипломатически завой. Но Москва е изправена пред сложен избор: да не се прави нищо е невъзможно. От друга страна, всякакво действие може да се окаже контрапродуктивно.

На първо място трябва да си спомним, че беларуският президент Лукашенко никога не е имал безусловната подкрепа на Москва. 

Постоянните му завои между Изтока и Запада го правеха труден партньор, а съпротивата му срещу засилена интеграция на двете страни, предвидена с договор от 1999 г., откровено ядоса Владимир Путин и доведе до ограничаване на получаваното от Кремъл финансиране на скъпоструващия беларуски социален модел, отбелязва френското издание. 

Преди изборите Лукашенко правеше за Запада антируски изявления, "което Путин не прощава", заявява политологът Александър Баунов пред телевизия "Дожд".

Но откакто се бори за оцеляването си, Лукашенко смени радикално тона. Арестуваните руски наемници бяха върнати в Русия и беларуският президент порицава вече склонността към намеса на Запада и дори говори за нашествие на НАТО. 

Нееднократните му телефонни разговори с Путин са знаци на отчаяние, както и демонстрация на избора на страна. Не трябва да се забравя и принципа на Кремъл да не изоставя съюзник в беда, поне не публично, отбелязва в. "Монд".

Опасният път към демокрацията

Беларус следва "опасния път към демокрацията", пише в редакционна статия британският в. "Гардиън", като отбелязва, че властта на Лукашенко отслабва и трябва да се разреши на гражданското общество да контролира развоя на събитията в страната.

Един от големите уроци от промените през 1989 г. беше, че режимите, основаващи се на лъжи, са нестабилни. Изглежда, че подобна промяна се случва в наши дни и в Беларус, страната, която беше забравена през 1989 година.

След изборите традиционните прикрити заплахи и нелепи претенции за масова подкрепа за Лукашенко загубиха цялата си сила. Народът, който получава сили от това, че казва истината на властта, отстоява позициите си, а подкрепата за президента отслабва.

Въпреки това няма гаранции за благополучен изход от кризата, подчертава британското издание, като отбелязва, че сега всичко зависи от Путин. Беларус не е Украйна и повечето жители на страната са като цяло проруски настроени. Остава да се надяваме, че исканията на унизения лидер за руска военна помощ ще останат нечути. 

Да играе роля в едно мирно предаване на властта може да отговаря в по-голяма степен на интересите на Москва, отколкото да налага волята на съюзник, който вече не е подходящ за заеманата роля.

Западът и особено ЕС трябва да действа много внимателно през решаващите дни и седмици, които предстоят. Европейските лидери, които се срещат утре, трябва да съгласуват подхода си, като се консултират с намиращата се в Литва опозиционна лидерка Светлана Тихановска и с други фигури от опозицията, които все още са в Минск. 

Основният приоритет трябва да бъде да се избегне нарастване на напрежението между ЕС и Русия и да се даде на беларуското гражданско общество възможно най-добър шанс да контролира бъдещите събития.

Има основания да се смята, че това е краят на Лукашенко. Но пътят пред беларуските граждани, искащи демократични права, е опасен и несигурен, подчертава в. "Гардиън", цитиран от БТА.

Беларус като шанс за Тръмп

Беларус е шансът на администрацията на президента Доналд Тръмп да демонстрира, че наистина заема твърда позиция към Русия, пише в. "Вашингтон пост" в редакционна статия.

Президентът на САЩ трябва да покаже ясно на Путин, че сега не е моментът да се повтаря катастрофалната руска военна намеса в Украйна.

Руският президент може да няма нужда от много убеждаване. Той със сигурност би искал Беларус да остане под крилото на Русия и има алергия към всяка демонстрация на национална воля. Но позицията на самия Путин в собствената му страна е нестабилна, както показват масовите протести в Хабаровск и той едва ли се нуждае от повече недоволство във вътрешен план.

Всякаква военна намеса би изисквала изпращането на значителни сили и би се сблъскала с обществена съпротива - а Путин изглежда няма особени лични симпатии към Лукашенко, който винаги се е опитвал да противопоставя Русия на Запада.

Но ситуацията в Беларус няма лесно решение от гледна точка на руския президент. Той не иска да подкрепя един провалящ се диктатор, но не може да приветства един пример за демократичен успех на границата на Русия.

В същото време американските лидери реагират прекомерно стеснително на събитията в Беларус. Може би държавният секретар Помпейо си спомня за посещението си в Минск на 1 февруари, когато се опитваше да убеди Лукашенко да се ориентира малко повече към Запада. Но каквито и предимства да е имала тази стратегия тогава, днес те не съществуват, подчертава американското издание.

Споделяне

Още по темата

Още от Свят