Варшавският договор на Буш

Вчера дипломатическият кортеж тържествено спря пред Белия дом. Морските пехотинци на стража пред входа под колонадата на Западното крило елегантно отдадоха чест. Телевизионните оператори се бутаха, за да хванат в кадър жизнено важния американски съюзник, който слизаше от черната лимузия за среща лично с президента Буш.

Това бе среща на върха между двама големи стратегически партньори - Америка и България.

България ли?

Докато единствената останала в света свръхсила отдаваше почести на един от малкото ѝ останали приятели, Америка с трясък премина през глобалното огледало /алюзия за "Алиса в огледалния свят" - бел.прев./

За да се добере до Саддам, администрацията на Буш зашеметяващо обърна света с главата надолу и с хастара наопаки.

Нашите нови най-добри приятели са същите хора, от които навремето пазехме старите ни най-добри приятели. През Студената война бранехме Стара Европа от Империята на злото. Сега прегръщаме бившите сателити от съветския блок, за да ни защищават срещу машинациите в Съвета за сигурност на бившите ни възлюбени Франция и Германия. НАТО бе създадена, за да пази Западна Европа от комунистическите орди - сиреч българите, които се надпреварваха с гротескните албанци като най-сталинисткият режим в Източна Европа и бяха прочути със своите "дебели вратове", които изпълняваха "мокри поръчки" за КГБ.

САЩ сега са в процес на прелъстяване на "дребните риби" - както някои в Пентагона пренебрежително наричат малките страни, които биха могли да осигурят гласовете за резолюция на Съвета за сигурност за започване на война с Ирак.

Това е война на дребосъците: ние притискаме България, за да компенсираме натиска на Франция над Камерун.

Едно време българите бяха смятани тук за последната дупка на кавала. През 1998 година, точно преди визитата на българския президент, министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху се срещна с президента Клинтън. Срещата бе толкова ледена, че сътрудник на Клинтън се пошегува с репортерите за Нетаняху:

"Третираме го, като че ли е президентът на България. Всъщност, мисля че Клинтън ще излезе на джогинг заедно с президента на България, така че не съм справедлив /към Нетаняху/".

Сега министър Дон Еванс ще лети за България, за да обсъжда търговията, а Ръми /умалително от Ръмсфелд- бел. пр./ намеква, че можем да преместим американски войски от Германия в България.

В дипломатическите кръгове новите съюзници от Източна Европа сухо биват наричани "Варшавския договор на Буш". Както се изрази един експерт по съветските въпроси, "България някога беше галеното кученце на Русия. Сега е домашният любимец на Америка".

Българите бяха такива подмазвачи спрямо Русия през 60-те години, че предложиха да станат 16-та република на Съветския съюз.

Буш няма да е единственият, който си има главоболия с името на министър-председателя на България. Всички ще имаме. В някои информации в пресата то се изписва като Симеон Сакскобургготски, в други - като Симеон Сакс-Кобург-Гота. Високият, плешив премиер с брадичка е бивш цар Симеон Втори, свален от трона като дете. Той е далечен роднина на принц Албърт, съпруга на кралица Виктория, но не е граф Дракула. Това е другият ни нов най-добър приятел - Румъния.

Дали размяната е добра - французите за българите?

Оскъдни факти за България, които кръжат наоколо: има град на име Пловдив, иска да стане голяма сила в ски индустрията, тайните ѝ служби намушкали дисидент - изгнаник в Лондон с чадър с отровен връх /по-точно с рицинов връх/, отборът ѝ по вдигане на тежести е изгонен от Олимпиадата заради допингскандал през 2000 година, изпратила агенти да убият папата.

По време на Студената война България била ценена от Москва заради консервираните домати, доставяни през зимата, и от Франция - за доставките на розово масло, служещо за основа в производството на френските парфюми.

Трима прочути българи: Карл Джераси - откривателят на противозачатъчните хапчета, Кристо - оригиналният опаковащ художник, Борис Христов - оперният певец. Във филма "Касабланка" имаше българско момиче, което се предлагаше на Клод Рейнс, за да получи самолетни билети.

Ейвис Боулън, бивш втори по ранг дипломат в американското посолство във Франция и посланик в София в края на 90-те години, нарича България "много храбра малка страна", която усилено работи, за да се усъвършенства.

Боулън има съмнения към гневните изблици на администрацията на Буш срещу старите съюзници.

"Външна политика не се гради върху уязвена гордост", казва тя.

Тя смята, че България ще бъде добър съюзник.

"Те са наистина блестящи по математика и науките и имат прочуто вино".

Така че, в крайна сметка, нямаме нужда от френското вино.

По БТА

© Copyright Mediapool