ВАС се готви за атака на промените в закона заради Булгартабак

Атака в Конституционния съд срещу промените в закона за приватизацията, приети вчера от правителството, прогнозира ден след оповестяването им председателят на Върховния административен съд Владислав Славов. Той обяви, че въпреки че не се е запознал със законопроекта, текстът противоречи на Конституцията.

Същото становище - че промените нарушават основния закон на страната и със сигурност ще бъдат вкарани в Конституционния съд, зае и заместник председателят на синдиката КНСБ Николай Ненков.

С промяна в закона за приватизацията, вчера правителството одобри нова схема за раздържавяване на стратегически предприятия, които според кабинета касаят националната сигурност. Агенцията за приватизация ще провежда приватизационните конкурси, правителството ще решава кои ще бъдат купувачите, а парламентът ще одобрява или отхвърля решението на кабинета. С мотива за националната сигурност, административните актове на агенцията и правителството няма да подлежат на съдебен контрол по закона за административното производство. С промените вчера правителството определи и списък на 12 дружества - стратегически за националната сигурност, сред които Булгартабак, БТК, 7-те електроразпределителни дружества, ВМЗ "Сопот", "Кинтекс" и "Тератон".

Поводът за тези промени е сделката за Булгартабак, стопирана от Върховния административен съд. След като АП избра за предпочетен купувач кандидата на Дойче банк "Тобако кепитъл партнърс", по силата на закона за административното производство отхвърлените кандидати атакуваха решението на агенцията пред ВАС. Съдът не само отмени избора на АП с аргумент за икономическа нецелесъобразност - че агенцията е трябвало да поиска по-висока цена за холдинга от всички купувачи след отварянето на окончателните оферти, но и в мотивите към решението си на практика разпореди да се декласира кандидата на Дойче банк.

Срещу кандидата на Дойче банк и в подкрепа на свързваните с Майкъл Чорни две дружества - купувачи, през цялото време на сделката лобираха и синдикатите. От КНСБ и Подкрепа дори се заканиха да организират масови протести.

Същата схема бе на път да се случи и при сделката за БТК, атакувана в съда от прокуратурата, Интернет общество и КНСБ. При нея обаче ВАС отхвърли жалбите срещу избрания купувач "Вива венчърс", дружество на американския инвестиционен фонд "Адвент". Останалият втори в класирането по сделката за БТК - турският консорциум между "Тюрк телеком" и "Коч холдинг", не атакува приватизационната процедура и решението на АП.

"Още не съм видял законопроекта, който е приет от Министерския съвет. Общият ми коментар обаче е, че начинът, по който евентуално ще мотивират или аргументират изключването от съдебен контрол, във всички случаи ще попадне в нарушение на конституцията. Конституционният съд има прекалено голяма практика в тази насока и не виждам опита да се говори за национална сигурност да даде сериозни аргументи за конституционна съобразност на този закон". Така коментира приетите от кабинета промени шефът на ВАС Владислав Славов днес, по време на конференцията "Реформа на административното правосъдие в България" в резиденция Бояна.

Според конституцията президентът, депутати, главният прокурор и върховните съдилища - ВАС и ВКС, имат право да оспорват пред Конституционния съд закони на Народното събрание.

В одобрените от правителството промени в закона за приватизацията изрично се посочва, че по новия ред за раздържавяване ще се довършат и висящите сделки. В такава ситуация е и процедурата за Булгартабак. Запитан за този казус, Славов отговори, че дори решението на правителството да се одобри от парламента и да влезе в сила, то не може да се пренесе автоматично върху висящите в съда приватизационни сделки, защото дори ако се промени режима, пак ще има някакъв акт, който ще подлежи на съдебен контрол.

Проблемът с Булгартабак е ясен, съдът се е произнесъл, 5-членният състав на ВАС е казал прекалено много в решението си, така че там спор няма, заяви категорично Славов. Шефът на Върховния административен съд заяви, че за тютюневия холдинг е ясно как трябва да продължи процедурата и да приключи сделката.

В подкрепа на тезата си магистратът цитира и изводи от конференция на Съвета на Европа миналата година в Страсбург, според които всеки административен акт следва да подлежи на съдебен контрол. Славов подчерта колко е важно това за хармонизиране на българското законодателство с европейското. Той изтъкна, че модерните европейски държави са чувствителни по отношение на ограничаването на съдебния контрол и българското законодателство трябва да се съобрази с това.

По този повод министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, която също участва в конференцията в Бояна, коментира, че ремонтираният приватизационен закон не касае преговорите по глава "Правосъдие и вътрешен ред" и не би попречил на затварянето ѝ.

Като смехотворен мотив, за да се избегне съдебния контрол, определи юристът проф. Александър Джеров включването на националната сигурност в закона за приватизацията. "Този мотив е смехотворен, за да обоснове нещо абсолютно нередно в нашата правна система", коментира Джеров пред БНР решението на правителството. "Когато човек бяга от съдебния контрол, това показва нещо - страх от съдебния контрол. А щом те е страх, има нещо нередно", добави Джеров. Юристът категорично заяви, че не могат да се отнемат правата на административния съд и добави, че контролът върху административните решения на изпълнителната власт е прерогатив на съда, а не на парламента, който е законодателен орган.

Абсурдно е промените да издържат от законова гледна точка, те ще бъдат атакувани пред Конституционния съд, прогнозира и заместник председателят на КНСБ Николай Ненков. Няма никаква логика съдът да не се произнася, ако е нарушен законът за приватизация, допълни той.

Според него, единственото положително в приетите вчера от кабинета промени е, че при по-важните сделки ще има допълнителен контрол от страна на парламента, за да не нараства социалното напрежение.

Също както и шефът на ВАС Владислав Славов - макар че не назова директно казуса, и Ненков заяви, че ако се изпълни стриктно решението на ВАС, с което сделката за Булгартабак бе отхвърлена, обявеният за предпочитан купувач "Тобако кепитъл партнърс" трябва да бъде декласиран.