Вашингтон е забравил останалата част на света

От определена перспектива изглежда, че атентатите от 11 септември са тласнали правителството на Буш от консервативно безучастие към радикално ангажиране с международните въпроси.

Вместо да се опитва да върне американските войници от чужбина, то ги разпръсна в Централна и Югоизточна Азия и в Близкия изток. Вместо да се измъкне от ангажимент в израелско-палестинския конфликт, то се опитва да го реши.

Но трансформацията се оказа частична и илюзорна. На местата,смятани за част от борбата срещу тероризма, Буш наистина изглежда като най-активния американски президент. Но в по-голяма част от останалия свят, включително региони, в които Вашингтон бе неизменен играч над половин век или дори повече, това правителство предприе значително отстъпление.

Да вземем Африка. Буш ще направи една бърза обиколка из континента в момент, когато Африка страда от може би най-лошото струпване на кризи в съвременната си история. Но президентът само ще се докосне до относително успели страни като Южна Африка и Уганда, които са и във фокуса на новите американски инициативи за помощ. Няма сериозна американска политика за стабилизирането на Зимбабве, нито на Конго. Няма и за Либерия, където най-новият изблик на насилие в Западна Африка заплашва живота на хиляди невинни цивилни в Монровия.

Преди три години малък британски контингент спря подобно кръвопролитие в съседна Сиера Леоне, която е бивша британска колония. Преди няколко месеца няколко хиляди френски войници направиха същото в Кот Д`Ивоар, бивша френска собственост. Но Пентагонът, който разположи хиляди войници в Джибути и Таджикистан в името на борбата срещу тероризма, не иска да спасява хората в една страна, основана от бивши американски роби.

А какво става с Латинска Америка, регионът, който Буш обеща да бъде в центъра на президентството му? Мексико не може да си уреди среща, за да разговаря за важни трансгранични проблеми на нелегалната имиграция и търговията. Венецуела бе пренебрегвана систематично, да не говорим за Бразилия или Аржентина.

И нещата продължават така. Американското правителство няма стратегия и за десетината страни в и извън Европа, които остават извън НАТО и ЕС.

Може да се възрази, че върховната цел - разгромът на Ал Каида и справянето с държавите, които укриват оръжия за масово поразяване, означава, че по-малките проблеми ще трябва да бъдат оставени настрана. Но предишни американски президенти успяваха 40 години да поддържат сериозния ангажимент на страната в Латинска Америка и Африка, като същевременно предотвратяваха съветска агресия в Европа и се сражаваха в многобройни регионални войни сами или чрез посредници.

Все пак излиза, че правителството на Буш има ресурси и средства, които да вложи във второстепенни каузи. То обаче има склонност да избягва истински кризи заради безсмислени идеологически кръстоносни походи.

Макар да не желае да изпраща високопоставени пратеници в Либерия, Бирма или Венецуела, американското правителство праща свои представители, включително държавния секретар Колин Пауъл, в страни по цял свят, за да настоява за незабавното подписване на договори, които да извадят американците от юрисдикцията на Международния наказателен съд. Съдът тепърва ще трябва да се произнесе по първото си дело. Но американското правителство заяви на близо 40 свои съюзници, че ако не подпишат договора, могат да загубят американската помощ, която варира от военно оборудване (за Колумбия) до хуманитарна помощ (за няколко карибски нации).

Кръстоносците на Буш се крият зад закона, подписан миналата година от президента, който дава право на прекратяване на помощта. Но законът позволява на Буш да предостави разрешение за всяка страна, която си избере. Досега той не е избрал никоя, което означава например, че седем централноевропейски страни, чието членство в НАТО наскоро бе одобрено от американския Сенат, очакват американската програма за военна помощ да бъде прекратена, защото не са в състояние да сключат исканите договори, противопоставяйки се на Европейския съюз. Фактът, че всичките седем страни са допринесли с войници, бази и друга материална подкрепа за войната в Ирак, не бе достатъчен, за да им спечели разрешение от Белия дом, който е обсебен от противопоставянето на най-новата многонационална институция в света.

Литва, Румъния и България, подобно на Колумбия, Бангладеш или Тайланд, може би смятат, че имат да решават по-неотложни въпроси с Вашингтон от Международния наказателен съд. Но засега при едно правителство, което изглежда е забравило останалия свят, всичко се свежа до въпроса за МНС и войната срещу тероризма.

*Оригиналното заглавие на статията е "Американското правителство е забравила останалата част на света", по БТА

Споделяне

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?