Вашингтон започна обратното броене за война срещу Ирак

Според американците те потвърждават, че Саддам злоупотребява с добронамереността на международните организации и подчертават необходимостта от "смяна на режима" в Ирак, какъвто е новият термин, използуван от Вашингтон.

САЩ се опасяват, че Саддам ще използува оръжия за масово поразяване, каквито разработва откакто оръжейните инспектори на ООН бяха изгонени от Ирак през 1998 г., за да нападне Америка и нейните съюзници.

Официално се твърди също, че той може да създаде "свещен съюз" с остатъците на Ал Каида. Генералният секретар на ООН Кофи Анан трябва да разговаря днес с иракския външен министър Наджи Сабри за евентуалното завръщане на оръжейните инспектори. Вашингтон желае ООН да настоява за завръщането на инспекторите, но се надява Саддам да отхвърли искането и по този начин да му даде повод за война. Централната роля на Великобритания в предстоящата кампания беше изтъкната, когато британският представител в ООН сър Джереми Грийнсток се присъедини към американския си колега Джон Негропонте на срещата във вторник с Кофи Анан, за да "стимулират неговата решителност" преди разговорите му с иракския външен министър, заяви дипломат.

Източник от администрацията на Буш каза за Дейли Телеграф, че американците никога не са се съмнявали в готовността на Великобритания да участва в кампанията срещу Ирак.

Като призна, че САЩ срещат опозиция навсякъде другаде по света, източникът добави: "Когато казваме, че трябва да действаме сами, имаме предвид ние и вие". Въпреки че британски официални представители във Вашингтон, подобно на колегите си в Държавния департамент и Пентагона, отказват да правят публични изявления по въпроса, те признават, че Тони Блеър няма голям избор. Според британски дипломат "Блеър се свърза толкова тясно с антитерористичната война, че вече е прекалено късно да бие отбой".

Идния месец Блеър заминава за Вашингтон и ще има с президента Буш среща, смятана за предвоенна. Макар че премиерът каза пред депутати вчера, че още не е взето решение за евентуални военни действия срещу Ирак, той даде ясно да се разбере, че е в ход подготовка за нова война в залива.

"Ирак явно нарушава резолюциите на Съвета за сигурност на ООН що се отнася до оръжията за масово поразяване и ние трябва да се заемем с това", каза той.

Депутати лейбъристи предупредиха Блеър, че срещу него ще се опълчат много парламентаристи, ако се пристъпи към действие, без ясни и убедителни доказателства, че Ирак има оръжия за масово поразяване и подпомага международния тероризъм.

Разбра се, че правителството подготвя доклад за връзки на Ирак с тероризма и опитите му да произведе ядрени, химически и биологически оръжия. Вероятно той ще бъде публикуван преди евентуална военна акция.

Опитите на Блеър да убеди депутатите лейбъристи, че Великобритания трябва да подкрепи американски действия срещу Ирак, бяха попарени от решението на Буш да въведе вносни мита върху стоманата, което може да струва на британската стоманодобивна промишленост работни места.

Откакто в речта си за състоянието на съюза Буш определи Ирак като част от "оста на злото", във Вашингтон вече се дискутира не дали Саддам трябва да бъде свален, а как и кога да бъде свален. Публично и в частни разговори високопоставени представители предпочитат да запазят мълчание по въпроса. Дори министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд, обикновено доста словоохотлив, изглежда, е дал обет за мълчание.

Макар че няма определени срокове, Буш е в много силни позиции, за да нанесе удар по Ирак. Общественото мнение е зад него, а опозицията в лицето на демократите е доста вяла. Тези благоприятни условия може да не бъдат налице след година и някои републиканци смятат, че военни действия трябва да бъдат предприети най-късно тази пролет.

Централен елемент в дебатите е доколко силен е режимът на Саддам. Ръководители на Пентагона твърдят, че Ирак е много по-слаб отколкото преди десет години и затова няма да е необходимо пълномащабно нахлуване. Водещата роля в дебатите е на Пентагона, отчасти поради успешната война в Афганистан, но и заради психологическата промяна, настъпила в САЩ след 11 септември. Преди началото на афганистанската офанзива имаше предупреждения за опасност от затъване като във Виетнам и за мюсюлманска ответна реакция.

Нищо такова не се случи и това отслаби призивите за сдържаност спрямо Ирак. Държавният секретар генерал Колин Пауъл, някогашен противник на акция срещу Ирак, губи решаващия си глас по въпроса.

Конгресът на САЩ подкрепи Иракския национален конгрес, опозиционна организация, базирана в Лондон. Според конгресмените харизматичният му лидер Ахмед Шалаби може да оглави бъдещ демократичен Ирак.

Според ЦРУ обаче, Шалаби, мюсюлманин сунит, напуснал Ирак през 50-те години, за да преподава математика в Чикагския университет, е разединителна и авторитарна фигура. Управлението твърди, че Шалаби няма да получи достатъчно подкрепа.

Остава да бъдат убедени и много висши военни. Генерал Антъни Зини, предшественикът на генерал Томи Франкс начело на Централното командване, заяви, че, ако се разчита на Иракския национален конгрес, може да се стигне до провала от Залива на прасетата в Куба в началото на 60-те години.

По БТА