ВАЦ поиска КЗК да узакони директния му контрол върху в. “Труд”

Германската медийна групировка ВАЦ иска официално да върне директния си контрол върху “Медиа холдинг” – дружеството, което издава най-тиражния български вестник “Дневен Труд”. Това става ясно от съобщение на сайта на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Дъщерната компания на ВАЦ в България “ВАЦ – Медийна група България холдинг” ЕООД, която притежава и издателя на в. “24 часа”, иска оценка от българската антимонополна комисия дали с придобиването на контролен пакет се получава концентрация на дейност и да излезе с решение. В седемдневен срок, който изтича в понеделник, 20 юни, всички заинтересовани лица и организации могат да се обърнат към КЗК с доказателства за влиянието на  евентуалната концентрация върху дейността им.

За Mediapool изпълнителният директор на “Медиа холдинг” АД Петер Имберг поясни, че ВАЦ предвижда да изкупи 30-процентния дял на “Райфайзен Ост Инвест” в компанията – издател на “Труд”. Също толкова в момента държи и вестникарската група, като след сделката ще стане собственик общо на 60% от холдинга.

Другият изпълнителен директор на “Медиа холдинг” и главен редактор на в. Труд, Тошо Тошев, отказа да коментира и пренасочи всички въпроси към Петер Имберг.

Кой кой е в “Медиа холдинг” АД

За Mediapool Петер Имберг поясни, че в момента акционерите в дружеството са “Райфайзен Ост Инвест Унтернеменс Бетайлигунгс” ООД – Австрия с дял от 30%, ВАЦ – Медийна група България Холдинг” ЕООД – също с 30%, ПТЦ Прессе Телевизонс унд Комуникационс Бетайлигунгс АГ, Швейцария с 20.1%. Четири физически лица – Тошо Тошев (главен редактор на в. “Труд”), Зоя Деянова, Захари Главчовски и Пламен Каменов, държат останалите 19.9%.

Компанията, която продава дела си на ВАЦ - “Райфайзен Ост Инвест”, е инвестиционно дружество, част от австрийската Райфайзенбанк груп. Главното дружество в групата - Райфайзен Централбанк Австрия е основната обслужваща банка на ВАЦ. Дружеството се занимава с инвестиции в медийния бизнес. На интернет-страницата на Райфайзенбанк груп Mediapool не го откри сред посочените дъщерни дружества на групировката.

Обяснението на изпълнителния директор на “Медиа холдинг” за сделката бе, че “Райфайзен Ост Инвест” иска да продаде дела си в “Медиа холдинг”, защото ръководството на инвестиционното дружество в края на 2004 г. преразгледало позицията си за участие в печатните издания в Европа. Петер Имберг поясни също, че според устава на “Медиа холдинг” щом един акционер иска да се оттегли, в едномесечен срок останалите могат да поискат да изкупят дела му и само ако се откажат, делът се обявява за продан на външни лица и дружества.

“При това положение, наред с желанието за разширяване на инвестицията на групата ВАЦ в България, мотивиращ фактор за предприемане на концентрацията е и рискът акциите да бъдат прехвърлени на неподходящ инвеститор”, заяви за Mediapool Петер Имберг.

“Евентуалният нов акционер, притежаващ права върху 30% от акциите с право на глас, би могъл да оказва сериозно въздействие върху дейността на дружеството. Доколкото това излага на риск установената пълна редакционна независимост на изданията на дружеството, нито ВАЦ, нито останалите акционери биха искали да се стигне до подобен резултат”, завърши Имберг.

Подозрения, че ВАЦ иска да се освободи от картелното положение

Според издателя на медийна група “Монитор” Петьо Блъсков обаче сделката има други цели. С правния ход, който предприема, ВАЦ цели да се освободи от картелното положение, в което фактически се намира, и да го замени с концентрацията на дейност, която се разрешава от закона при издадена санкция от КЗК. Премахването на картелизацията на пазара е една от целите, която си поставя ЕС в антимонополното законодателство в общността, което ще важи в пълна сила и за България след като се присъединим към общността. По тази причина ВАЦ бърза да “изчисти” присъствието си на вестникарския пазар у нас, преди да влезем в ЕС, смята Блъсков.

Германската медийна групировка ВАЦ – Вестдойче алгемайне цайтунг е със седалище град Есен, Германия. Освен в България, ВАЦ има силно присъствие на вестникарския пазар чрез контрол над местни издания в редица страни от Централна и Източна Европа, като Словения, Австрия, Унгария, Сърбия и Румъния.

Политиката на концерна е да регистрира дружества, които централизирано обслужват изцяло купените издания, като се започне с печата, мине се през рекламата и се стигне до разпространението. Широко рекламираната стратегия на ВАЦ е отделните издания да се концентрират върху журналистическата си дейност, а концернът чрез дъщерните си фирми в отделните страни да им осигури цялото производство и реализация, като съответно прибира и печалбата им. Концернът твърди още, че осигурява пълна независимост на редакционните екипи и водената от тях политика.

В България ВАЦ разполага за изданията, които контролира, печатница, обща рекламна стратегия и общо разпространение.

Ходовете на ВАЦ в България

Преди 5 години, в началото на 2000-та, ВАЦ свали официалния си дял в “Медиа холдинг “ АД от 70% на 30%, принуден от започналата преписка срещу монополно положение на вестникарския пазар. Шефове на групировката продадоха личния си дял от 30% от холдинга на “Райфайзен Ост Инвест”, и още 10% на швейцарското офшорно дружество. Тогава четиримата сегашни български акционери, плюс тогавашния зам.-главен редактор на “Труд” Николай Стефанов, притежаваха общо 30% от “Медиа холдинг”.

След трансформацията на капитала тогавашният председател на КЗК Николай Павлов обяви тържествено, че няма монопол на ВАЦ.

Заедно с “Медиа холдинг”, ВАЦ притежава 100% дружеството “168 часа” ООД – издател на втория по тираж вестник в страната “24 часа”. По различни експертни оценки на медийни наблюдатели, в момента общият дневен тираж на двата му основни вестника – “Дневен Труд” и “24 часа” е около 160 хил. броя, докато всички останали централни всекидневници имат общ тираж около 70 хиляди броя.

Проблемът се усложнява и от картелната практика на ВАЦ за обща реклама в двата му централни вестника и от общо разпространение. На практика групировката подбива рекламния пазар, защото рекламодателите са заинтересовани да публикуват на малко по-високи цени в две издания с общ висок тираж, отколкото в отделни издания при по-ниски тарифи, но и при много по-малки тиражи.

Разпространителите също предпочитат да вземат за продажба ВАЦ-овите издания, от които получават по-голяма отстъпка от повече продадените бройки, отколкото да разпространяват малките вестници, които, притиснати от конкуренцията, се мъчат да държат по-ниски цени, но и дават по-ниски отстъпки.

Нееднократните опити на по-малките издания да се преборят с похватите на ВАЦ са завършвали досега с неуспех.

Според Петьо Блъсков, който води няколко дела в КЗК, сега антимонополната комисия може да покаже по-силно ли е законодателството в България от несанкционираната досега монополна практика. В качеството си на издател той е дал своите възражения срещу исканото от ВАЦ разрешение за концентрация на дейност.

Очаква се до месец антимонополният орган в България да се произнесе по питането.