Ваучерите за храна не разгръщат потенциала си като антикризисна мярка

Ефектът върху държавния бюджет от въвеждането на ваучерите за храна е положителен и възлиза на приблизително 7.6 млн. лева заради увеличеното потребление, става ясно от проучване на "Индъстри уоч" и КС2, поръчано от Асоциацията на операторите на ваучерите за храна и представено във вторник. Ваучерната система дори бе вкарана в антикризисната програма на правителството, въпреки че съществува от 2003 г. и през 2010 г. бяха отпуснати по-малко пари за ваучери (171.6 млн. лева за 238 хил. души), отколкото предходни години. Резултатите от проучването дават основание на асоциацията да настоява за отмяна на тавана, определян всяка година от държавата за общата сума за ваучери, а таванът на сумата, която се отпуска на всеки отделен работник на месец да се увеличи от сегашните 60 лв до по-адекватен размер. Ерве Комбал, председател на Асоциацията и шеф на оператора за ваучери "Едернед" коментира темата за Mediapool.

Г-н Комбал, ваучерната система у нас изпълнява ли ролята си на антикризисна мярка?

Системата съществува в България върху една добра основа. И все пак проучването, за което стана въпрос, разкрива, че да се превърне тази система в действителна мярка срещу кризата, все пак трябва да попадне в ръцете на определен брой работещи. По настоящем, за жалост, малка част от работещите имат право на тази система и когато говорим за анткризисни мерки говорим и за подкрепа на потреблението основно в хранително-вкусовата сфера. Мисля, че тази система ще разгърне истинския си потенциал едва, когато съответните нормативни ключалки, дори бих казал катинари, бъдат облекчени и когато тази сума от 2.80 лв. дажба на ден т.е. 60 лв месечно, се доближи до действителните нужди на един човек, който работи по отношение на неговото изхранване.

Как трябва да се променят критериите за достъп до ваучери и какъв таван месечно на човек ще е адекватен?

Ваучерът за храна трябва да си остане средство за изсветляване на икономиката, той трябва да е предназначен изключително за работниците на договори и за работодатели, които спазват трудовото законодателство. По наше мнение трябва да се прилага в бюджетния и частния сектор и дори в либералните професии, когато заетите минат на договори.

Колкото до тези нови квоти, струва ми се, че трябва тези нови тавани да отчитат средната стойност на цените т..е. към сегашното ниво на цени, на доходи на населението да не очакваме таван от по 5.5 евро на ден, колкото е във Франция. Пак повтарям, стойността на ваучерите трябва да отговаря на цените. Може и да не бъде 5.5 евро, но може да е 5 лв – би било добре да имаш 5 лв в джоба.

Има ли държави, които са засилили ролята на ваучерната система в условията на икономическата криза?

Ще ви дам впечатляващ пример, който не е от Европа, но е интересен. Става въпрос за Бразилия – тя отбелязва значителен икономически ръст. Системата съществува там от 76-та година, 35 години почти, и в действителност стимулирането беше много голямо. В резултат се създадоха работни места в заведенията за хранене. Стигна се до такава ситуация, че всички – работещи, работодатели започнаха да третират ваучерите като една необходимост. Когато се каните да постъпите в една фирма вторият въпрос след въпроса каква е заплатата е: каква ще е стойността на ваучерите.

Вие смятате, че пазарът на оператори на ваучери за храна в България е пренаситен. Какъв е броят им и колко реално може да понесе местният пазар?

Това, че пазарът е пренаситен, е факт. Като председател на Асоциацията на операторите не бих могъл да се произнеса колко трябва да е броя им. Аз представлявам всички членове на организацията. Качеството на предлаганата услуга се увеличава успоредно с броя на обслужваните клиенти и когато сме много участници на един пазар, всъщност това затруднява живота ни. Но пък движението нагоре или надолу на броя на операторите е свързано с нормативното минало и на тази обща глобална квота за ваучерите.

Кога ще представите проучването на финансовото министерство и очаквате ли промяна на политиката спрямо ваучерите?

Това, на което се надяваме, е да се получи диалог. Не само ние, но и всички социални партньори – синдикати, търговски палати да се включат. В следващите седмици официално ще получим изследването от икономистите и ще го представим на финансовото министерство.