Въвежда се конкурс за всички магистрати

Всички свободни места в съдебната система ще се заемат след конкурс. Това предвиждат приетите преди второ четене промени в Закона за съдебната власт, за които силно настоява ЕС. България е критикувана за непрозрачните и субективни назначения в съдебната система, както и за отсъствието на механизъм за разпределение на делата по случаен признак.

В сряда депутатите от правната комисия измениха предложението на МС конкурс да се предвижда единствено при влизане в системата и то само при условие, че до обявяване на конкурса няма предложен кандидат от органите на съдебната власт.

По време на заседанието и председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев, и председателят на Съюза на съдиите Нели Куцкова се обявиха за всеобщ конкурс.

Това лично много ще ме улесни сега, след като ми предстои да назначавам районни административни съдии, обясни Пенчев.

Според Куцкова, обаче, идеята имала и недостатъци, тъй като може да доведе до административни забавяния.

Представители на различни структури в съдебната съситема предупредиха, че въвеждането на конкурс за всяка длъжност може да доведе до “каскадни конкурси” и блокиране на работата на съдилищата, прокуратурите и следствията.

Със същите мотиви за преосмисляне на идеята и прегласуване на вече приетия текст настоя и зам.-министърът на правосъдието Ана Караиванова. Депутатите обаче не пожелаха да преразгледат единодушно приетия текст.

При мотивирането на предложението, председателят на правната комисия Янаки Стоилов (БСП) обясни, че този вариант дава възможност за освежаване на системата и потенциална конкуренция от други лица, които отговарят на условията по закон. Вероятно след конкурса поне 80-90% от преминалите ще са магистрати, прогнозира още той.

Със законовите поправки се разписва и начинът, по който да става разпределението на делата на случаен принцип. Текстът указва, че това ще “според поредността на постъпването им”. Така ще може да се обсъжда като нарушение задържането на регистрацията, коментира Янаки Стоилов.

Стоилов и още негови колеги от управляващото мнозинство преди седмица бяха в Брюксел, където консултираха промените в съдебния закон след критиките от страна на Еврокомисията за направените поправки в конституцията.

От обясненията на Стоилов пред комисията стана ясно, че евроекспертите са се усъмнили например, че Висшият съдебен съвет (ВСС) няма да може да внася промени в бюджета на съдебната власт, предлаган от министъра на правосъдието, а само ще го гласува.

Друго притеснение на експертите било, че при предложенията на министъра за освобождаване на магистрати е възможно да има елемент на субективност. Янаки Стоилов обясни, че за разлика от предложенията за повишение, атестация и понижение, където има елемент на субективност, освобождаването може да става само на основание на критериите, предвидени в конституцията.

Пак за да избегнат възможни неясноти, депутатите решиха, че при неправилна или противоречива съдебна практика, инспекторатът към министерството на правосъдието ще подготвя проекти на предложения на министъра до общите събрания на съответните съдебни колегии за издаване на тълкувателни решения. Това обаче ще се прави само при осъществяване на правомощията на инспекторите да анализират и обобщават свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите.

По време на първото четене на промените в Закона за съдебната власт, както и при промените в конституцията, възникна сериозна дискусия доколко правомощието на инспектората да подготвя такива предложения означава намеса в самите дела по същество.

На заседанието в сряда стана ясно още, че позицията на НДСВ в някои моменти се разминава категорично с мнението на партньорите им от БСП, на европейските експерти и на кабинета.

От името на групата Анелия Мингова на практика бламира и минстъра от жълтата квота Георги Петканов, като остро разкритикува предложението, според което при влизането в системата младите съдии, прокурори и следователи се обучават 6 месеца в Националния институт на правосъдието и получават месечна стипендия.

Какви са тези стипендии и стипендианти, възмути се Мингова. Тя определи предложения текст като опит на министерството да въвежда нови образователни степени специално за магистратите, които са различни от степените в Закона за висшето образование и в Закона за научните степени и звания.

По време на дискусиите се разбра още, че до една година предстои приемането на нов Закон за съдебната власт и настоящите промени се правят “на парче”, единствено заради промените в конституцията и еврочленството.