Важни детайли липсват в плана за палестинците

След месеци на приливи и отливи, президентът Буш вчера сведе близкоизточната си политика до простата формулировка, че мирът зависи почти изцяло от палестинците.

Буш не спомена за международна конференция. Не повтори искането си за незабавно изтегляне на израелските сили. В плана, изложен от президента, практически всяко действие, изисквано от израелците, трябва да бъде предшествано от позитивни стъпки от страна на палестинците.

Твърдата сърцевина на речта бе балансирана с пасажи, приравняващи страданията на палестинския народ с терора спрямо израелците. Арабските лидери също биха могли да открият споменати някои искания, които те отдавна поставят към Израел, което може би обяснява защо първоначалната им реакция вчера бе толкова приглушена.

Ако палестинците приемат условията на Буш, включително избирането на ново ръководство без Ясер Арафат, тогава президентът им обещава дълбоко и трайно американско участие в изграждането на демократична държава. Буш предлага САЩ да решат дали палестинците са изпълнили поставените от него условия. Това ще им позволи да създадат временна държава, която ще може да преговаря за окончателни граници с Израел.

Но макар че Буш предлага тригодишен срок за създаването на палестинска държава, отброяването няма да започне, докато палестинците не изберат нови лидери и не изградят политически и икономически институции и органи на сигурността. А Буш обвърза създаването на палестинска държава с редица критерии, които може би ще се окажат невъзможни за изпълнение.

В някои отношения речта на Буш не отиде по-далеч от обръщението му от Розовата градина на 4 април, което бе първият му опит в близкоизточното миротворчество. Голяма част от формулировките по отношение на Израел фактически са идентични и Буш не предложи нови идеи как да се решат мъчителните въпроси на "окончателния статут", като въпросът за границите или за Ерусалим.

Словото му има всички белези на план, изготвен от комисия упорити администратори с непримирими разногласия по ключовите въпроси.

Но от друга страна, речта представлява целенасочено скъсване с неутралитета на администрацията, чиято позиция сега почти изцяло се припокрива с тази на израелския премиер Ариел Шарон: че Арафат трябва да бъде отстранен от мирния процес и че политическата реформа трябва да предшества преговорите за палестинска държава.

Вместо все по-строгите предупреждения към Арафат, Буш вчера открито му заяви, че трябва да отстъпи юздите на властта. Вместо да увещава Израел да напусне палестинските територии, той призна, че тези земи трябва да бъдат изоставени в името на "напредъка към сигурността".

Но от 4 април насам Буш е усвоил някои тежки уроци за кървавия и взривоопасен палестинско-израелски конфликт.

Седмици наред през пролетта Шарон пренебрегваше призивите на Буш Израел да изтегли войските си от палестинските земи. "От 4 април той извлече поуката, че да предизвикваш Шарон, без да се координираш с Шарон, може да бъде болезнено преживяване", заяви Ричард Мърфи, бивш помощник-държавен секретар по близкоизточните въпроси.

Що се отнася до Арафат, администрацията окончателно загуби търпение спрямо него след самоубийствените атентати миналата седмица, които костваха живота на 25 израелци. Още преди това съветничката на президента за националната сигурност Кондълиза Райс бе заявила пред вестник Сан Хосе мъркюри нюз, че палестинската власт е "корумпирана и флиртува с терора", а това "не е база за напредък към палестинска държава" - коментари, които предизвикаха гнева на Арафат.

Но речта на президента се втвърди след атентатите, които забавиха произнасянето ѝ с цяла седмица. "Насилието наистина промени характера на речта", потвърди високопоставен правителствен източник.

Буш постави пределно конкретни цели за палестинците и за американското участие. По някои от тях - като нова конституция и избори, вече се работи. Но Буш освен това уточни, че палестинският парламент трябва да получи действителна власт, а общинските власти - правомощия - един не съвсем изящен опит да се съблазнят палестинските служители да подкрепят подхода.

Буш обеща, че САЩ, заедно с други страни, ще помогнат за написването на палестинската конституция, за изграждането на правни институции, наблюдаване на изборите, финансиране на икономическото развитие, създаване на банкова система и изграждане на сили за сигурност, които да изкоренят терористите. Директорът на ЦРУ Джордж Тенет вече работи в тясно сътрудничество с разузнавателните служби на Египет и Йордания върху план за преустройство на палестинските сили за сигурност.

Но Буш премълча други въпроси, също толкова важни за палестинците, поради което идеята му за палестинска държава без Арафат може да се окаже незадоволителна за мнозина палестинци. Буш не каза и дума за това как би уредил спора за границите, като вместо това просто използва общи фрази за границите отпреди 1967 година, които всяка страна тълкува, както си пожелае.

Той не спомена и как администрацията планира да изпълни инициативата му. Не предложи график за преговори, например международна конференция, която да демонстрира на палестинците как точно политическите реформи и повишената сигурност ще доведат до създаването на преходна държава. За разлика от речта на 4 април, този път Буш не обяви, че изпраща държавния секретар Колин Пауъл в региона да търси подкрепа за плана.

Всъщност, изключвайки Арафат от картината, Буш може би не му оставя стимул да сътрудничи. Президентът тепърва ще трябва да обяснява с кого ще преговарят САЩ или Израел през следващите месеци. Засега няма функциониращо палестинско правителство, което да може да спре терористичните атаки или да замени израелската армия, и няма ръководство, което притежава авторитет или власт да преговаря с Израел.

"Истинският въпрос е какво ще стори администрацията, за да направи плана по-конкретен", заяви Мартин Индик, изследовател от Института Брукингс и бивш посланик в Израел.

По БТА