Възможно е преходният период за работа в страни от ЕС да се съкрати на 2 години

Напълно възможно е договореният преходен период 2+3+2 ( общо седем години), в който български граждани няма да имат право да работят в държави от ЕС, да бъде съкратен само до две или максимум на пет години. Това обясни Асен Иванов от "Свободно движение на хора и социална заетост" в отдел "Евроинтеграция" към социално министерство при представянето на предприсъединителния договор от министъра по европейските въпроси Меглена Кунева и евро експерти от различни ведомства в Банско. Към момента страната ни разполага с работния вариант на договора, а официалната версия ще бъде получена на 8 април.

Вероятността седемгодишният преходен период да се съкрати на двугодишен е напълно реална, но това ще стане ясно 2006 г., когато изтече двугодишният период за първите десет държави, присъединили се през май 2004 г. Тогава и България ще види как ще подходят към казуса Еврокомисията и старите страни-членки, направи уговорка евроекспертът Асен Иванов пред Mediapool.

След изтичането на задължителния двугодишен преходен период, ЕК трябва да излезе с доклад с реалните резултати и основания за удължаването му. Документът ще констатира дали има нарушения от страна на новоприсъединилите се страни, има ли граждани от тези държави, които работят нелегално в ЕС, както и доколко е стабилен пазарът на труда в старите членки на Съюза.

Първото удължаване с още три години важи за всички държави-членки, докато последващото второ удължаване с още две години е по изключение и не е за всички европейски страни.

В случай, че дадена страна, например Германия, чието тежко положение с пазара на труда продължи, тогава тя би могла на базата на конкретната обстановка да се обърне мотивирано към ЕК за удължаването на този преходен период.

Ако Комисията се съгласи с искането на конкретната държава, което не е задължително, а България смята, че няма такова основание, нашата страна има право да обжалва решението на ЕК пред съда в Люксембург.

Според Иванов, въвеждането на преходен период е израз не толкова на реалната ситуация, а по-скоро на реалните страхове на европейските граждани и всъщност е вид презастраховане на политиците срещу евентуални упреци и критики. Дебатът около европейската конституция в момента, както и предстоящите ратификации на присъединителните договори, присъединяването първо на десет, а впоследствие на още две, допринасят за нарастване на напрежението сред европейските граждани.

Не е изключено преходният период да бъде удължен на пет години, но за последната възможност за удължаване с още две години България категорично може да води битки и да отстоява сериозно правата си, смятат експерти.

Засега само Ирландия е декларирала, че няма да въвежда изобщо преходен етап за свободно движение на хора след присъединяването на България и Румъния. В същото време с много страни от ЕС, които имат нужда от работна ръка, България вече е подписала спогодби, позволяващи на гражданите ѝ да работят в тези държави в отделни сектори и през преходния период - например с Испания, Германия, отделно с регион Ломбардия, Франция, с Белгия.

Трудовите права на българи, които законно работят на европейския пазар, няма да бъдат прекратявани след влизането в сила на този преходен период.

Ще изпращаме на родния език петиции и запитвания до ЕС-институции

След влизането ни в ЕС и признаването на българския език като официален, всеки българин ще може да пише петиции и да отправя запитвания на родния си език до европейските институции, съобщи министър Кунева при представянето на предприсъединителния договор пред журналисти в Банско през уикенда.

Вицепремиерът Пламен Панайотов също отбеляза, че за България от особено значение е декларацията към договора, с която се официализира българският език като език в рамките на ЕС, и въвеждането на трета азбука в Съюза.

Правителството счита, че трябва да положи максимални усилия до 25 май договорът да бъде ратифициран в Народното събрание, преди края на мандата на този парламент, отбеляза Панайотов. Според него, така ще имаме възможност да настояваме страните-членки да започнат също веднага ратификационните процедури. По думите му, търсят се гаранции ратификационните процедури да протекат така, че България наистина да може да стане член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г.

Присъединителният договор, който се очаква да бъде подписан на 25 април, е над хиляда страници, съдържа редица препратки към първичното и вторичното законодателство на Европейския съюз, без които договорът не може да бъде разбран.

Панайотов разясни, че на 25 април държавите членки на Европейския съюз, България и Румъния ще подпишат документа, изразявайки своето съгласие да се обвържат с него. Това ще стане при последваща ратификация, в съответствие с правните изисквания на всяка от страните

Документът съдържа шест разпоредби, в които регламентира членството на България и Румъния в Съюза. Неотменна част от договора са протокол, подготвен на основата на Конституцията на Европа, и Акт за присъединяване, базиран на учредителните договори на ЕС. Двата документа гарантират влизането на България в ЕС от 1 януари 2007 г., независимо от приемането или неприемането на евроконституцията до тази дата.

Протоколът и актът включват т.нар. общи разпоредби в промените в институциите на Европейския съюз във връзка с присъединяването на България и Румъния и финансовата рамка за двете страни. С тях се урежда и присъединяването ни към вече сключени конвенции, споразумения и протоколи, както в рамките на Европейския съюз, така и тези между Европейския съюз и трети страни.

Предстои на 29 март Комисията по външните работи на Европейския парламент да се произнесе по принцип по Договора за присъединяване на България и Румъния. На 13 април Европейският парламент трябва да се произнесе по документа, а на 25 април е церемонията по подписването на договора.

Към момента България е превела на български език 75 000 страници от европейското законодателство. Цялото е около 92 000 страници. Има и близо хиляда дела на Люксембургския съд, които също трябва да бъдат преведени.