Възможността за членство през 2007 не е загубена

Възможността България и Румъния да бъдат готови за членство в ЕС през 2007 г. все още не е загубена, но за да се реализира това, ще е необходима още много работа, заяви еврокомисарят по разширяването Оли Рен пред Европейския парламент във вторник при представянето на редовния годишен доклад за двете страни. Този доклад не е последната ни дума, финалният доклад ще бъде представен следващата пролет - през април или май, добави Оли Рен. Очаква се тогава ЕС да реши дали да отложи с една година присъединяването на България и Румъния.

Основното послание на Брюксел е, че двете страни трябва да ускорят реформите и да изкоренят корупцията.

В документа се посочва, че през последната година София е загубила инерцията в подготовката си.

България изостава в 16 области, а Румъния – 14. Най-важният приоритет за двете страни е да се справят с корупцията, която заплашва вътрешния европейски пазар и финансираните от ЕС програми.

Никакви практически резултати в досъдебното производство

Комисията отчита, че в българското досъдебното производство е направен само законодателен напредък, но няма никакви практически резултати и в пълен контраст със законодателните промени структурата на съдебната власт изобщо не се е променила.

Оли Рен изтъкна и фактът, че България няма нито едно дело по значим случай на корупция във висшите етажи на властта, макар проблемът да е общоизвестен.

“България и Румъния реализираха важен напредък в подготовката за членство. Въпреки това заровете все още не са хвърлени”, посочи Оли Рен. “Въпросите, представени в нашите доклади, трябва да се вземат предвид изключително сериозно и да служат като стимул за ускоряване на реформите, ако България и Румъния искат да се присъединят на 1 януари 2007 г.”, добави той.

Липса на административен капацитет

В доклада е изтъкнато, че България и Румъния не разполагат с достатъчно обучени служители за контрол върху границите, които са външни за ЕС, както и че трябва да предприемат мерки за предпазване на останалите – страни членки от проникване на зарази по животните, които все още са широко разпространени и в двете държави.

Те трябва да създадат разплащателни агенции, през които да минават селскостопанските и регионалните субсидии. В противен случай рискуват да загубят милиони евро.

България и Румъния са предприели амбициозни съдебни реформи и са подобрили прилагането на европейските правила за държавна помощ, но все още остават сериозни притеснения.

Те имат да свършат много работа до следващата пролет, когато Еврокомисията ще препоръча на европейските правителства дали България и Румъния ще могат да се присъединят през 2007 г. или ще бъдат отложени с една година.

Специално за България сериозна загриженост представлява организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. За Румъния като проблем се изтъква възлагането на обществени поръчки, а за двете страни важи изискването да се подобри защитата на интелектуалната собственост.

В изявлението си Оли Рен посочи, че Румъния навакса значително по отношение на съдебната реформа, политиката на свободна конкуренция и като цяло в приравняването на стандартите.

Румъния изпреварва България

Изненадващо за София, която е в мълчалива конкуренция с Букурещ и доскоро се смяташе като по-напреднала в подготовката си за ЕС, последният доклад показа обратното.

В този смисъл не е ясно дали усилията на България да издейства разделно третиране на двете страни наистина е успех. Факт е обаче, че за пръв в официален документ на Европейската комисия се посочва, че България и Румъния могат да бъдат приети по различно време в ЕС. Отлагателната клауза може да бъде наложена по-леко за Румъния, тъй като се иска мнозинство от две трети, а за България решението трябва да е взето с пълно мнозинство.

Двете държави подписаха договора си за присъединяване през април т.г. Засега обаче той е ратифициран само от 4 от общо 25 страни-членки.

Екологията излиза от “червената зона”, но влиза регионалното развитие

При представянето на доклада в София председателят на Делегацията на ЕК Димитрис Куркулас посочи пет преговорни глави, в които действията на България са обект на особена загриженост от страна на ЕК. По още 14 глави работата трябва да бъде ускорена. Той обаче подчерта, че всички проблеми могат да бъдат решени, така че България да бъде готова за членство през 2007 г.

В доклада се открояват три етапа на готовността на страната ни в прилагането на правото и нормите на ЕС - безпроблемни области; области, в които са нужни повече усилия; и области, които са предмет на сериозна загриженост.

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева подчерта, че това е първият мониторингов доклад, в който се отбелязват действията на страната ни по изпълнение на ангажиментите. Той е и безценно ръководство как България да стане такава, каквато искаме да бъде, допълни тя.

В т.нар. “червена зона” попадат очакваните глави правосъдие и вътрешен ред, услуги, корпоративно право, земеделие. Нова е главата регионално развитие, където според евроекспертите има липса на административен капацитет най-вече за бъдещото усвояване на Европейския социален фонд. Ако България не изпълни този критерий за членство, няма да има достъп до парите на ЕС, обясни Куркулас. По думите на министър Кунева, от едногодишно отлагане България може да загуби помощ от Евросъюза на стойност около 1 млрд. евро.

Нямаме нереални очаквания към вас – няма страна без проблеми с корупцията и организираната престъпност, обясни Куркулас. Въпреки това ЕК очаква от България “факти, дела, резултати”, а не само наличие на политическа воля, което се отчита от членовете на комисията. “Очакваме престъпниците да влязат в затвора, а наказателният процес да не остане само на хартия”, допълни посланикът.

Според Меглена Кунева, най-сериозна работа предстои на колегите ѝ Петков, Петканов, Кабил и Орешарски, но те се нуждаят от подкрепата на целия кабинет и цялото общество. Тя изрази задоволството на кабинета, че проблемната глава Околна среда е преминала от червената в жълтата зона.

По думите на Димитрис Куркулас, вниманието на България не трябва да се съсредоточава само и единствено върху 5-те глави в “червената област”, но също и върху онези 14, които са в “жълтата зона”. Там действията на страната ни трябва да са по-ефикасни и напредъкът да се ускори.

Куркулас отбеляза, че ЕК има известни забележки и по изпълнение на политическите критерии за членство в ЕС. Става въпрос за условията в детските домове и в социалните домове за хора с увреждания. В доклада се подчертава и липсата на координация и достатъчно финансиране в работата с ромското малцинство и неговата интеграция.

По отношение на икономическите критерии има нужда от допълнително подобряване на бизнес-климата, което се свързва както с необходимостта от реформа в администрацията, така и с реформата в правосъдната система.

“Докладът отразява положението на България в края на септември 2005 г., но това не значи, че ЕК не е обърнала внимание на важните законови актове, които са приети след тази дата”, отбеляза Димитрис Куркулас.

По отношение на политическите критерии докладът отчита, че България продължава да отговаря на изискванията на съюза за членство, но въпреки това налице са известни слабости, каза Куркулас. В документа се отбелязва, че са необходими по-енергични усилия за подобряването на работата на съдебната система - най вече в досъдебната фаза. Системата за имунитет прекалено силно защитава магистратите, което поражда недоверие у хората, отбеляза ръководителят на делегацията на Европейската комисия у нас.

В документа се отбелязва още, че страната ни продължава да бъде функционираща пазарна икономика и ако следва това темпо на реформи, ще бъде в състояние да отговори на натиска на конкуренцията в рамките на съюза. Българската икономика продължава да поддържа висока макроикономическа стабилност, но в същото време растящият дефицит на текущия баланс поражда загриженост, се казва още в доклада.

България и Румъния приемат доклада на Европейската комисия като партньорски документ и имат намерение изцяло да се фокусират в изпълнението на ангажиментите, така че да станат членове на Европейския съюз на 1 януари 2007 година. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин след среща с румънския си колега Михай Унгуряну.

България и Румъния ще положат усилия за ратификацията на договора за присъединяване към ЕС от всички държави-членки, като се предвиждат редица съвместни действия, каза Калфин. В отговор на въпрос той посочи, че страната ни е способна да се справи с препоръките в доклада на ЕК до пролетта на следващата година.

Няма частична победа, а е необходима окончателна победа по пътя към членството в ЕС от 1 януари 2007 година, заяви Унгуряну. Той подчерта, че двете страни няма да имат време да се отпуснат, а реформите трябва да са необратими, да имат своя социална рамка

България, както и в предишните години, продължава да изпълнява политическите критерии за членство. Като цяло тя е постигнала задоволително равнище в изпълнението на изискванията на ЕС, но са неоходими по-нататъшни действия в няколко важни области, които бяха посочени в доклада за напредъка ѝ от 2004 г.

Това се казва в Заключенията за България в мониторинговия доклад за България и Румъния, разпространен днес от ЕК. 

Що се отнася до административната реформа, България трябва да завърши правната рамка, гарантираща принципите на законосъобразност, отчетност, надеждност и предвидимост в работата на публичната администрация. Нужни са също допълнителни усилия за засилване на местната и регионалната администрация в контекста на децентрализацията.

Бялата книга за модернизацията на администрацията, одобрена от правителството през април 2004 г., трябва сега да бъде приложена на практика.

Важни законодателни стъпки са предприети в съдебната система, но напредъкът на реформата в досъдебната фаза остава ограничен, а съдебната система продължава да страда от липса на контрол. Съдопроизводството е тромаво и бавно, се посочва в заключенията.

Главният проблем за ефективността на борбата с корупцията остават слабите резултати в разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта.

Като цяло впечатлението е, че корупцията продължава да бъде причина за безпокойство, се посочва в заключенията на доклада в частта за България.

В областта на човешките права и защитата на малцинствата са необходими повече усилия в ефективната борба с трафика на хора и за подобряване на условията в някои социални домове за деца и хора с увреждания. Нужни са още мерки за подобряване на здравеопазването на душевно болните. Трябва да продължат усилията за интеграция на ромското малцинство.

Що се отнася до икономическите критерии за присъединяване, докладът констатира, че България продължава да е функционираща пазарна икономика. Запазването на сегашния темп на реформата би трябвало да гарантира на страната да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС. В България макроикономическата стабилност се запазва, въпреки че се е увеличил външният дефицит. Тя продължава да изпълнява програмата за структурни реформи, макар и не еднакво енергично във всички области, се посочва в документа. Подчертава се, че са постигнати успехи в повечето области, за които бе препоръчано подобряване в миналогодишния доклад.

Накрая са изброени всички сфери от законодателството на ЕС - т. нар. acquis communautaire, които България трябва да бъде в състояние да прилага до датата на присъединяването към Европейския съюз.