Великобритания ще настоява за ЕС на националните държави

Тони Блеър ще представи днес в Атина визията си за Европейски съюз с 25 или повече членки, в който основните лостове на властта се държат здраво от националните правителства, а не от Европейската комисия.

Премиерът ще посочи пред Валери Жискар д'Естен, бивш френски президент и председател на Конвента за бъдещето на Европа, изготвящ първата конституция на ЕС, че Съюзът се нуждае от постоянен президент, ако иска да има тежест в световните дела.

Титулярът на този нов, носещ големи правомощия пост, ще бъде избран от европейските лидери. Европейски външен министър, който ще представлява Съюза на международната сцена, ще помага на президента.

Блеър ще представи предложението си , когато Д'Естен се опита да изложи вижданията на правителствата и спорните въпроси в институционална реформа, по чиито последни детайли той работи.

Председателят на Конвента ще предложи целия пакет от предложения идната седмица. Той разполага само с 76 дни, за да си осигури широк консенсус по конституцията сред 105-те правителствени, национални и европарламентарни представители в Конвента, ако иска да спази крайния срок.

Безпорядъкът, причинено от войната в Ирак, хвърли сянка върху плановете за ревизиране на съществуващите договори на ЕС. При все това Д'Естен се надява, че срещата на върха, по време на която 15-те настоящи и 10-те бъдещи членки ще подпишат договора за присъединяване, ще даде нов тласък на начинанието.

Съществува съгласие по въпроса, че структурата за взимане на решения, създадена преди 50 години за Съюз от шест държави, просто ще спре да функционира, щом ЕС се разшири през май идната година. Все още обаче няма консенсус по промените, които трябва да се направят.

Докато различията по Ирак постепенно избледняват, днес става видима нова поредица от противоречия между членките на ЕС. Тези нови разделения ще противопоставят големите срещу малките държави и поддръжниците на федерализма срещу привържениците на националната държава.

В ярък контраст с противоположната им позиция по Ирак, Франция подкрепя тези основни елементи от плана на Блеър, подобно на Германия, Италия и Испания. Всички те смятат, че постоянен президент на Съвета на министрите, вероятно бивш национален премиер или президент, ще осигури тежестта и приемствеността, която липсва при сегашната система, при която председателството на съюза се сменя на всеки шест месеца.

Шестнадесет малки държави-членки обаче вече заявиха, че се противопоставят на плана. Те са доволни от шестмесечното си ротационно председателство начело на Съюза и се опасяват, че предложението ще намали значението на Комисията, на която традиционно се гледа като на орган, изразяващ по-широките европейски интереси, и ще позволи на по-големите държави да имат надмощие в делата на ЕС.

Малките страни не възприемат предложението, каза дипломат в Брюксел. Струва си обаче да се запомни, че противниците на плана представляват едва 23 на сто от цялото население на ЕС, допълни той.

Според някои официални представители противопоставянето е тактическо. Д'Естен иска европейските лидери да му кажат дали всяка страна-членка автоматично трябва да има свой комисар.

Великобритания отстоява позицията, че в такъв случай институцията ще стане прекалено тромава и дори посочи, че няма да настоява за британски комисар, ако другите страни се съгласят с предложената промяна.

Въпреки това малките държави са обезпокоени от идеята. От тяхна гледна точка комисарят помага да се гарантира мястото им на най-високо ниво в ЕС и да се закрепят връзките между Брюксел и общественото мнение.

Дипломатите очакват в крайна сметка взаимноизгоден компромис. Това ще позволи на всяка страна да запази комисаря си в близко бъдеще, а Съветът на министрите ще получи влиятелен президент, който ще движи напред делата на ЕС и ще има мандат от две и половина до пет години.

Подобни различия съществуват и по предложения пост "европейски външен министър", който според някои се подготвя за германския външен министър Йошка Фишер. Според привържениците на идеята този пост обединява значителните финанси и персонал, управляван от еврокомисаря за външната политика Крис Патън и политическата тежест, която упражнява върховният представител на ЕС за външната политика Хавиер Солана, отговорен пред правителствата на държавите-членки.

Някои страни, по-специално Белгия, твърдят, че разделенията за Ирак подкрепят аргумента титулярът на поста да остане независим в рамките на Комисията. Тези гласове обаче са в малцинство. Поуката, която други държави членки изведоха от последните няколко месеца е, че външната политика е толкова деликатен национален въпрос, че трябва да остане в ръцете на националните правителства.

Такова със сигурност ще бъде и посланието, което Блеър и Ширак ще предадат днес, когато подчертаят, че новият европейски външен министър трябва да бъде отговорен пред правителствата, а не пред Комисията.

По БТА