Великобритания вижда опасност за разширяването

Великобритания призова за специална среща на високо равнище на Европейския съюз, за да не се допусне "антиамериканизмът в някои европейски столици" да навреди на разширяването на Съюза чрез заплахи от процеса да бъдат изключени източноевропейските страни, които подкрепят позицията на САЩ за Ирак. По всичко личи, че обвиненията са насочени срещу Франция и Германия, въпреки че те не са споменати поименно в официалната декларация, изпратена вчера от британския държавен министър във Форин офис Денис МакШейн до журналисти и други лица в различни европейски страни.

"Когато иракската криза приключи, Съединените щати и Европейският съюз все още ги има. Не можем да позволим антиамериканизмът в някои европейски столици да се отрази неблагоприятно върху изграждането на ЕС и неговото разширяване", посочва в декларацията Денис МакШейн.

"Ще поискам от гръцкото председателство на Евросъюза да свика среща на министрите по европейските въпроси на всичките 25 страни, за да се обединим и да спрем тези сили, които се опитват да разединят още повече Европа и да изключат сегашните и бъдещите страни-членки от пълно и равностойно партньорство в рамките на ЕС", пише британският държавен министър.

Декларацията е израз на британския гняв, предизвикан от заплахата на Франция да наложи вето в Съвета за сигурност върху резолюцията за употреба на сила срещу Ирак, както и от факта, че Париж отхвърли вчера предложението на Лондон за поредица от спешни проверки дали Саддам Хюсеин наистина се разоръжава.

Във връзка с френската реакция говорителят на британския премиер Тони Блеър посочи, че френското правителство е отхвърлило предложението преди иракското. Последва декларацията на МакШейн. Той се определя като евро-атлантик и често в миналото се е отнасял критично към това, което определя като антиамерикански рефлекси на някои членове на ЕС, и към бюрокрацията в Брюксел.

Малка е вероятността Гърция наистина да свика такава среща, като се има предвид, че през февруари гръцкото председателсто отказа да допусне страните-кандидатки от Източна Европа да присъстват на срещата на високо равнище на ЕС за Ирак, поддавайки се на това, което Великобритания определи тогава като натиск от страна на Франция и Германия.

В телефонен разговор МакШейн заяви, че ще предложи в срещата да участват министрите по европейските въпроси. Миналата седмица той се завърна в Лондон от посещение в България и Полша, където стана свидетел на недоволството от заплахите за изключване и това, което тези страни възприемат като възстановяване на оста Париж-Берлин-Москва, навяваща спомен от историята, който буди тревога.

Декларацията е явно насочена срещу Франция, където се говори за свикването на референдум за разширяването, който може да спре заплануваното приемане на още 10 нови членове на съюза. Тя също е сигнал, че няма да бъде допуснато влизането в ЕС да бъде свързано с тест за вярност към френско-германската представа за политика в областта на външните отношения и сигурността.

В изблик, забележителен с тона и пренебрежението си в съветски стил, както посочиха някои източноевропейски страни, президентът Жак Ширак предупреди миналия месец, че членството на тези кандидатки може да бъде блокирано, ако те отхвърлят ръководната роля на Франция и Германия във външната политика на съюза. Германският канцлер Герхард Шрьодер подходи по подобен начин, като заяви пред членове на Социалдемократическата партия, че поддържането на "европейски суверенитет" е неотделим от иракския въпрос, а това от своя страна ще определи бъдещето на Европа през следващите 10-15 години.

Тогава вниманието на Ширак и Шрьодер бе заето от две писма, едно - от осем сегашни членове на ЕС, между които Великобритания, Италия и Испания, и друго - от 10 страни-кандидатки от Източна Европа, в които се подкрепяше американската позиция за Ирак.

Очевидно аритметичният сбор от страните, подписали двете писма, извади на бял свят рядко обсъжданата реалност в ЕС, а именно, че при разширен Съюз, съставен от страни, които възприемат САЩ като гарант на тяхната независимост и сигурност, където ще се гласува на мажоритарен принцип, Франция и Германия ще се окажат в малцинство при решаването на външнополитически въпроси.

Бъдещите членове на Евросъюза имат опасения, че ги заплашва "изключване, защото подкрепят предприемането на твърди действия, които да накарат Саддам Хюсеин да изпълни резолюциите на ООН", твърди МакШейн. Той определи това като заплаха от нова Ялта - "страните, заели антиамерикански позиции в ООН, да се възприемат като обръщащи гръб на новите страни-членки на ЕС".

"Европа е разединена по въпроса за Ирак. Но е безотговорно да се говори за референдуми, които да спрат разширяването, или да се говори за Европа, състояща се предимно от антиамерикански настроени държави или такива, които са безразлични към вземането на решения отнасящи се до евроатлантическите отношения в областта на икономиката и сигурността", посочи МакШейн.

В декларацията той добавя, че Европа има други неотложни въпроси, с които трябва да се занимае, като бюджетната реформа, реорганизирането на структури на ЕС. МакШейн не пропусна обаче да направи и язвителната забележка, че Евросъюзът трябва да се справи и с високата и увеличаваща се безработица във Франция и Германия и с трайния спад или отсъствието на икономически растеж".

По БТА