Джордж У. Буш заяви във вторник, че "сега трябва да надхвърлим ограниченията на 30-годишния договор за ПРО" и да изградим система срещу ядрените ракети. Предложенията му заслужават внимателен анализ, особено що се отнася до тяхната ефективност и цена. Те трябва да бъдат предложени и за публичен дебат, какъвто досега почти не е имало.
Отбранителните технологии, върху които сега ще се извършват задълбочени изследвания, ще бъдат разгънати на земята, в морето и космоса. Не е ясно дали всички или част от тях въобще ще бъдат ефективни. Очакванията за цената на проекта са различни - от 60 до 100 милиарда долара или дори още повече.
Финансовите разходи обаче са най-малкият ни проблем. По-голяма цена ще платим на международната политическа сцена като дадем нов живот на точно тези оръжия, от които трябва да ни защитава отбранителния щит - ядрените оръжия.
Ако САЩ продължат с проекта за разгръщане на национална противоракетна система, ще трябва да променят или да напуснат договора за ПРО от 1972 г. Този договор целеше да запази стабилността, основана на сдържане, между САЩ и Съветския съюз в ситуация на постоянно разработване на нови ядрени оръжия.
Днешните поддръжници на националната противоракетна отбрана твърдят, че заради заплахата страни-аутсайдери да се сдобият с ракети с далечен обсег на действие е необходимо да създадем отбранителна система дори и на цената на договора за ПРО. Но това означава, че ще дадем възможност други големи ядрени държави, най-вече Китай и Русия, да разработват нови ядрени оръжия.
Решаването на малкия проблем може да създаде по-голям
Заплахата за САЩ от балистични ракети с ядрени бойни глави или други оръжия за масово унищожаване от страни аутсайдери се преценява като далечна, ако въобще съществува. Тези страни по-вероятно ще използват химически или биологически оръжия или ядрени оръжия, пренесени в САЩ от терористи.
Ирак например притежава такива оръжия и тъй като в момента никой не инспектира програмите му, той продължава да ги разработва. Президентът Буш специално спомена за възможността за "ядрен шантаж" от страна на Ирак. Неясно е как това индиректно действие ще бъде сдържано от ПРО. Китай даде ясно да се разбере, че не приема обяснението за страните-аутсайдери и смята себе си за мишена на противоракетната система. Русия направи подобно изявление, въпреки че Буш спомена възможността за съвместен руско-американски щит - както той каза, "може би някой ден дори това".
Почти сигурно е, че Китай ще произведе и разработи нови ракети и бойни глави, които да компенсират намаляването на способността му за сдържане в резултат на един противоракетен щит. С други думи, най-вероятният резултат от ПРО ще бъде надпревара в ядреното въоръжаване.
Решението на администрацията ще доведе и до още един, вероятно най-тежък, резултат. То ще разтърси до основи жизненоважното международното споразумение, способствало в продължение на почти 40 години за предотвратяване разпространението на ядрени оръжия - договорът за неразпространението им.
Единствените страни, които са се сдобили с ядрени оръжия след подписването му, са три от четирите държави, които не са се присъединили - Израел, Индия и Пакистан. Всички останали спазиха обещанието си да не се сдобиват с ядрени оръжия, въпреки че около 30 страни имат потенциал да ги разработят. Три държави, подписали договора, лъжат, че го спазват - Иран, Ирак и Северна Корея, аутсайдерките, назовани в американските изявления по националната ПРО. За да се справим с тези лъжи, трябва да подходим директно и да излекуваме нарушенията на нормите за неразпространение веднага след като имаме данни за тях, в корена им.
Буш обяви, че ще проведе дипломатически консултации със съюзниците ни и донякъде с потенциалните врагове. Това трябва да бъде приветствано, особено от Русия. Но тези консултации трябва да се съсредоточат върху фундаменталното предизвикателство да се засили режима за неразпространение. Склонността на администрацията към едностранни действия може да се харесва от голяма част от хората, но ги заблуждава, като ги оставя с впечатлението, че САЩ сами могат да наложат това, което желаят.
* Авторът е дипломат и бивш председател на специалната комисия на ООН по разоръжаването на Ирак.
|
подкрепете ни
За честна и независима журналистикаЩе се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
|
0 коментара
