Ветровете на войната навяват откъм Ирак

Не само депутатите лейбъристи в британския парламент бяха смутени от изказването на британския министър на отбраната Джеф Хун, който съобщи в сряда, че правителството е готово да използва ядрено оръжие "при определени обстоятелства" срещу държави, които "събуждат безпокойства". Той имаше предвид страни като Ирак, Иран, Либия и Северна Корея. Става ясно, че ако предупрежденията се окажат недостатъчни, Великобритания би могла да използва ядрено оръжие и да предприеме удари срещу тези страни. И то не само за да предотврати използването на ядрени оръжия срещу Великобритания, но и на химически и биологически вещества, което също така би довело до незабавна реакция.

Позицията на британското правителство всъщност е прекалено категорична и няма прецедент в политическата история на страната /нито при консерваторите, нито при лейбъристите/от времето, когато тя стана ядрена сила.

Не е изненадващ фактът, че депутатите лейбъристи подписаха декларация, в която се противопоставят на евентуално нападение срещу Ирак, тъй като е известна позицията на тази партия, участвала в минали и настоящи кампания за ядрено разоръжаване. Протестите ще продължават да се разрастват, особено ако евентуалните атаки предвиждат именно употребата на ядрено оръжие като първи удар.

Трудно е да се разбере защо британското правителство е решило така внезапно да предприеме такова агресивно поведение. За сметка на това набедените държави спазват изключителна предпазливост, вероятно за да не предизвикат ответна реакция. Ако правителствата на САЩ и Великобритания са решили да заемат определени позиции, това сигурно се дължи на факта, че те знаят нещо, което населението на страните им не знае. Тяхното разузнаване може би е убедило ръководителите им, че държавите от така нар. "черен списък" тайно разработват опасни оръжия и е по-добре тази дейност да бъде спряна преди да е станало твърде късно.

Краят на студената война доведе до нови сценарии. Последиците бяха предвидени отдавна, най-вече що се отнася до връщането на нестабилността. Липсва обаче единодушие по отношение на формата, която тази нестабилност ще придобие. Американският политолог Самюел Хънтингтън предвиждаше сблъсък на цивилизациите и по-специално между християни и мюсюлмани. Очевидно, поне отчасти, се оказа прав. Биха могли обаче да се направят и алтернативни прогнози.

Разпадането на двата блока, към които всички държави, независимо дали го искат или не, трябваше да принадлежат според географското си положение, предизвика възраждането на местни вражди, по- стари и от европейския империализъм.

Сега, когато ни остана само една суперсила, механизмите за глобален контрол се сблъскаха с интересите на регионалните сили.

В продължение на две хилядолетия Иран беше такава сила за страните от Залива и извън него. Ирак наследи ролята на регионална сила в своя регион от Османската империя.

Либия в момента се опитва да възстанови ролята си на местна сила. Северна Корея на пръв поглед прави изключение от тази група, но преди да бъде завладяна от Япония, обединена Корея беше регионална военна сила, от която японци и китайци са се страхували векове наред.

Естествено е лидерите на САЩ и Великобритания да имат причина за безпокойство. Ако държавите от черния списък не бъдат държани под контрол, човешката цивилизация ще заплати ужасна цена. Ядрените оръжия оставят радиоактивни отпадъци, които могат да нанесат поражения на много поколения.