Викингът трупа първото си богатство от лимонада

Роденият през 1967 г. Бьорголфур Тор Бьорголфсон, известен с вторите си две имена, влезе за пръв път в годишната класация на американското списание “Форбс” за милиардерите в света през март 2005 г. с лично състояние от 1.4 млрд. долара.

Животът на исландеца е белязан от една драматична нощ през 1986 г., когато баща му Бьорголфур Гудмундсон е арестуван и подведен под отговорност от исландските власти във връзка с обвинение за разхищение по повод фалита на корабната компания “Халфскип”, пише “Форбс”. Скандалът е огромен, тъй като в него са намесени и високопоставени представители на правителството. Макар че Бьорголфур Гудмундсон се разминава само с условна присъда от 12 месеца, възстановяването на семейната репутация се превръща в нещо като идея фикс за 19-годишния Тор Бьорголфсон. Той заминава за САЩ и завършва “Финанси” в Нюйоркския университет, а след това се връща в родината да работи и да връща дълговете за следването си.

Стартира бизнесът си в Русия

Тласък на исландската бизнес империя дава една сделка в Русия, пише британският в. Обзървър на 20 ноември т.г. През 1994 г. Тор Бьорголфсон, баща му Бьорголфур Гудмундсон и приятелят на Тор - Магнус Торнстейнсон, основават в Санкт Петербург компанията “Балтик Ботлинг Плант”.

Според статия на британския в. “Гардиън” от юни 2005 г. изборът на Санкт Петербург, който е смятан за столица на руската мафия, за старт на бизнеса им не е случаен. Изданието недвусмислено обвини  Бьорголфсон във връзки с руската мафия, чиито пари исландецът инвестира из цяла Европа. Второто не случайно съвпадение, според “Гардиън”, е изборът на бизнес - пивопроизводството. Грифитс припомня, че в момента на появата на Бьорголфсон там този сектор е арена на ганстерски войни. Докато компанията на исландеца се развива най-благополучно, двама от конкурентите му са разстреляни, а пивоварната на трети е изгорена до основи.

Зад тези нападки срещу произхода на парите на Бьорголфсон обаче други анализатори прозират атака на политически противници на консервативната Партия на независимостта, част от която са милиардерът и баща му. Партията на независимостта неизменно участва в управляващите коалиции в Исландия от създаването ѝ през 1929 г. до сега.

Отначало тримата съдружници произвеждат в Русия лимонада, впоследствие слабоалкохолни коктейли. Според интервю на Бьорголфсон за руския в. “Ведомости“ от 2001 г. първоначалната инвестиция “не надхвърляше 60 млн. долара. Ние обаче сме частна компания и не разкриваме много от своите показатели“.

По-късно компанията е преименувана на “Браво Интернешънъл” и пуска на пазара бира “Бочкарьов“, „Охота“ и Lowenbrau (по лиценз). Според сп. “Форбс“ това става с финансовата подкрепа на американската инвестиционна групировка “Кепитал”, която според различни източници влага между 25 млн. и 30 млн. долара в биреното начинание. “Браво” влиза сред първите 10 компании в пивоварния сектор на Русия с дял от 17% на пазара в Санкт Петербург и 7% в Москва. През 2002 г. биреният бизнес е продаден на “Хайнекен” за 400 млн. долара.

Тези пари отиват за изграждането на компанията “Самсон”, която сега държи 40-процентов дял в исландската “Ландбанки”.

Трамплинът към Балканите

Междувременно Бьорголфсон и баща му придобиват мажоритарен дял от слабоизвестната “Фармако”. Тя става трамплинът за исландеца към балканските пазари и България, където през 1999 г. Тор приватизира три фармации. Две години по-късно апетитът на Бьорголфсон към фармацевтичния сектор е нараснал значително и той поглъща чрез “Фармако” най-големия фармацевтичен производител в Исландия – “Делта”.

Следва придобиването на сръбската компания от същия сектор “Здравле“, по-късно исландецът влиза в тамошния  дистрибутор на лекарства “Велефарм” и после я продава. Бьорголфсон притежава и 89% в турската компания “Фако”, специализирана в разработването, производството и продажбата на лекарствени продукти, участва в полския дистрибутор “Биовена” и в чешкия “Фарма Аваланч”.

В началото на 2003 г. Бьорголфсон за пръв път прави опит да стъпи в банковия сектор на България, като чрез “Ландбанки” в условия на конфиденциалност купува информационен меморандум за приватизацията на ДСК, но се отказва да участва в надпреварата за спестовната каса, която после стана Банка ДСК.

След като през 2003 г. “Самсон” получава водещата роля в “Ландсбанки”, общите активи на финансовата институция се увеличават с над 300%. Само през 2005 г. банката си е осигурила присъствие в 11 града в Европа чрез придобиването на три инвестиционни групи - Тиътър & Грийнууд в Лондон, паневропейската Кеплер Икуити в Париж и Мериън Кепитъл Груп в Дъблин. Ландсбанки също така държи 20% дял в скандинавската инвестиционна банка Карнеги.

Щраумур-Бурдарас Инвестмънт Банк е компания, формирана наскоро, със собствен капитал от над 1.5 милиарда евро. Банката, чийто председател е Тор, инвестира основно в ИТ и финансовия сектор в северно-европейските държави.