Висок стандарт, който зависи от Брюксел, а не от нас

Около 85 процента от българите свързват европейското гражданство с високия стандарт на живот. "Като ни приемат в Европа, ще ни вдигнат заплатите и тогава ще станем европейски граждани" - е най-често срещаната представа за евроинтеграцията на България. Българинът обаче не търси отговорността за присъединяването на страната ни към ЕС в българското управление и в българското общество. Преобладаващо е мнението, че членството на България в ЕС зависи от решението на Евросъюза, а не от напредъка на страната ни.

Това показва представено днес изследване на Групата за европейски прогнози и изследвания /ГЕПИ/ - аналитично-дискусионен форум, създаден към програма "Европейска интеграция и регионална стабилност" на фондация "Отворено общество".

Около 95 % от българите биха участвали в референдум за членството на България в Европейския съюз, но повечето от тях не знаят какво е европейско гражданство. Малко от запитаните свързват членството в обединена Европа с общата ценностна система.

Според един от авторите на изследването - Светлана Ломева, изпълнителен директор на Политическата академия за Централна и Източна Европа, проблемът е по-скоро в начина на мислене. Българинът свързва евроинтеграцията с правата на европейското гражданство, но не и със задълженията, каза Ломева.

Проучването е показало, че в България като цяло няма ясна ориентация за възможните негативи от присъединяването на страната към ЕС и свързаните с това компромиси в икономически план. 80 на сто от българите подкрепят присъединяването към ЕС, докато в страните, които са по-близо до пълноправно членство, евроскептицизмът печели позиции. В Чехия категорично за пълноправно членство се обявяват 46% от гражданите, в Полша процентът е 51 процента.

"Предварителна оценка на регламентите в България - досегашни практики и възможни решения в процеса на Европейската интеграция" е друго изследване на ГЕПИ. Според авторите българското законодателство все още не е достигнало добрите практики на европейската нормативна база. Основната препоръка към управлението е да се гарантира и увеличи участието на представители на обществото, каза експертът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

Участието на България в процеса на формиране на Европейската обща политика на сигурност и отбрана остава встрани от вниманието на българските политици, експерти и общество, показва изследването "Интеграционният проект на следващото десетилетие: европейската политика за сигурност и отбрана" на ГЕПИ. След събитията от 11 септември миналата година в САЩ българското правителство трябва да следва решенията на ЕС и да участва по-активно в общата политика на сигурност, каза Марин Лесенски, програмен директор на Института за регионални и международни изследвания.